От незапомнени времена, от момента, в който човекът, като изследовател на чудото, наречено живот, е открил неволите на своето простосмъртие, той си е задавал въпроси, изпитвал е терзания, чувствал се е емоционално и физически изцеден, но доста често е и превъзмогвал не друго, а именно това, от което най-много се боим - болката във всичките нейни разновидности.
Този страх, доста често дори панически, е сякаш генетично заложен в нашето съзнание и може да се проследи дори в едно от най-сакралните за нас места - майчината утроба. Известен е фактът за неспокойството, което нероденият плод изпитва при майки - пушачки или алкохолички.
Но в този страх няма нищо лошо, притеснително или нелогично. Та нали именно в тези начални мигове на нашето съществуване ние се сблъскваме с реалността и същността на нашия житейски път, а именно волно или неволно да правим онзи безкрайно повтарящ се избор между доброто и злото. В този смисъл е съвсем естествено от ранна детска възраст да ненавиждаме болката и с ...