Размисли върху евтаназията...
От незапомнени времена, от момента, в който човекът, като изследовател на чудото, наречено живот, е открил неволите на своето простосмъртие, той си е задавал въпроси, изпитвал е терзания, чувствал се е емоционално и физически изцеден, но доста често е и превъзмогвал не друго, а именно това, от което най-много се боим - болката във всичките нейни разновидности.
Този страх, доста често дори панически, е сякаш генетично заложен в нашето съзнание и може да се проследи дори в едно от най-сакралните за нас места - майчината утроба. Известен е фактът за неспокойството, което нероденият плод изпитва при майки - пушачки или алкохолички.
Но в този страх няма нищо лошо, притеснително или нелогично. Та нали именно в тези начални мигове на нашето съществуване ние се сблъскваме с реалността и същността на нашия житейски път, а именно волно или неволно да правим онзи безкрайно повтарящ се избор между доброто и злото. В този смисъл е съвсем естествено от ранна детска възраст да ненавиждаме болката и страданието, за да може както да се предпазим от тях, така и да не позволяваме те да се проявяват чрез самите нас.
Но си мисля, че именно ще разрешим една такава проява на болката, проява на триумфа на смъртта над живота, ако приемем евтаназията като нещо нормално, необходимо и законно. Наистина, скрита зад маската на състраданието, тази умъртвяваща операция изглежда правдоподобна, но дали наистина е така? Дали наистина неизлечимо болният, отпуснал се неподвижно върху болничното легло, вперил поглед в тъмата на угасващия си живот, всъщност облекчава болките си, като се подлага на евтаназия? Може би той иска да заспи, да превърне кошмара на реалността в необратим и вечен сън, без болка! Може би... Но дори и да е така, това е НЕГОВИЯТ избор, не нашият. А нека помислим... Може би именно заради болката, която изпитва, смъртта за него се е превърнала в бленуван сън, дали заради страданието си доброто и злото в съзнанието му са загубили своите ясни очертания? Нека всеки сам отговори за себе си на тези нелеки въпроси...
Но едно е ясно, поне за мен, а се надявам и за много от Вас. Всеки един живот, бил той изпълнен с болка, е живот и като такъв изначално принадлежи на доброто. А всяка смърт, била тя и желана, е смърт и като такава изначално принадлежи на злото. В този смисъл ние като общество спазваме и се придържаме към определени морални категории и ценности. А ценността, която стои най-високо в разбиранията на всяко едно общество, е почитта и уважението към живота. Така че независимо от чувството на състрадание към болния, ние като общество не можем и е недопустимо да създадем още една възможност за смъртта да се прояви, още повече във днешния коварен свят, където тя така или иначе дебне от всеки ъгъл.
Тук може би някои ще ми опонират и ще кажат, че болният има право на личен избор. Да, така е, всеки е свободен да прави каквото поиска с живота си, но една от десетте Божи заповеди гласи "Не убивай!" Нали в крайна сметка някой ще трябва да напълни спринцовката с умъртвяващата течност или най-малкото някой трябва да произведе тази течност. В този смисъл обществото ни ще стане съучастник в осъществяването на едно убийство чрез легализирането на евтаназията. Едно убийство, което за вярващия човек ще означава вечни мъки за неговата душа, а за атеиста ще означава един безвъзвратен край, една празнина...
Нека не изневеряваме на живота със смъртта, защото по този начин ще изневерим на нашата истинска същност!
© Костадин Пулев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Аз от десет години живея в непрекъснати болки. Правиха ми 4 операции на гръбнака, но без полза. Не е смъртоносна болест, но боли до обезумяване. Не можете да си представите как това променя личността. Отначало мразех всички здрави,бях груба и раздразнителна с близките си. Сега вече съм безразлична,нищо не ме интересува, не ми се говори с никого. В момента търпя само защото ако се самоубия, ще съсипя старите си родители и дъщеря ми ще остане съвсем сама. И инстинктивно ме е страх от умирането, не от смъртта, а от умирането. Понеже няма евтаназия, няма кой да ми помогне да стане бързо и безболезнено, ще бъда принудена когато му дойде времето да се убия сама.
-
Наистина примерът за умиращото болно животно е добър и наистина се радвам, че се прави съпоставка точно с него, защото поне за мен животните са много праволинейни и категорични в представата си за това кое е добро и кое зло. Но тук бих искал да представя друг поглед към тази съпоставка. В случая с неизлечимо болния нямаме "лъв", който спазвайки природните закони да убие ПО НЕОБХОДИМОСТ ( за да се нахрани).
Нима мед. сестра убива болния по необходимост...Да не би тя да го желае..?
В природата винаги смъртта е или естествена или насилствена, но насилствена по необходимост (за храна). Тя става факт поради желанието на хищника, не на жертвата. Едва ли някога ще станем свидетели на животно, което само иска да умре. Многократно сме виждали как дори изнемощели животни, на прага на силите си, се съпротивляват непримиримо с нападащия хищник, за да останат живи, било то само секунди още... В този смисъл техните действия показват, че за тях доброволния отказ от живот дори не е възможност.Тоест дори ПРИРОДНИТЕ закони повеляват живота да се брани със зъби и нокти. Защото явно същите тези природни закони са закодирали в съзнанието на умиращото животно неизчерпаемата вяра , че надежда има, затова то се съпротивлява, затова то иска да отложи края, затова защото надеждата умира последна! И накрая, от досега написаното, някак си ми идва да задам въпроса:След като дори природните закони ни казват да не се предаваме, след като ценностите на обществото повеляват да уважаваме дадения ни живот и да не се предаваме, защо за Бога да бягаме, независимо от обстоятелствата от това, за което сме призвани- ДА ЖИВЕЕМ?! -
Ако погледнем от към страната на кръговрата на живота и природните, а не човешките разбирания, евтаназията е онази част, която виждаме по филмите за Африканските савани. Болно животно, обездвижено и какво лъвът трябва да е състрадателен към него, за да може то да изживее последен ден обезводнено от жарещото африканско слънце. Не, той ще предпочете да се нахрани, а болната антилопа е отървана от своите страдания. Защо да вкарваме своите наивни човешки разбирания, след като ние също сме просто животни. И тук ще каже някой, но Господ ни е дал разум, ние мислим и т.н. Единственото, което ни е дал Господ (ако въобще е така) е животът. И понеже ни е дадено, то какво ще правим с него си е лична наша работа. А като мислещи животни, ние не трябва да се толкова глупави и да страдаме в последните мигове под "жарещото слънце, обезводнявайки душата си" със физическа болка. Смърта си е чисто легален изход за всеки и нейното забраняване е забрана на природно установените закони. Всички знаем, че подобни неща са прекалено "хуманизирани" - те са антиприродни и антисоциални.
-
Сериозен прочит на вечната тема - за или против смъртта като избавление. Харесах елегантния начин, по който е поднесена, без да накърнява нечии чувства или възгледи. Аплодисменти!
-
Нека не изневеряваме на живота със смъртта, защото по този начин ще изневерим на нашата истинска същност!
Човек съм, нищо човешко не ми е чуждо. Изневярата също. Избор много труден. Имаме ли Общество, което може да реши? По-добре да оставим тази грижа на Бог! Той е безпристрастен! Размислихте ме. Благодаря Ви!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Кой изпрати Исус на кръстта?
Кой пожела смъртта му?