Религия
Плащах,за да бъда себе си.
Болките вече не ме горят.Тях нося върху си като кожух, овехтял и окъсан.Верен.
Сълзите падаха като черен водопад.Румолене по бузите.Пресъхнаха.Милите.
Устните отдавна секнаха.Молитви.Клетви.Викове.Напукани от тежкото мълчание.
А коленете ми?Раните палеха огньове в кръвта ми.Толкова падения.Белези.
Отломките пазя за разплата.
Когато ме питат дали съм обичала истински,някога,чувствайки.
Ще им покажа всяка тънка нишка от теглото ми,всяка от посестримите -болки.
Ще им открия сушата в очите ми,парещи стъкла,набити във иглийник.
Ще ги целуна във уста,за да предам плътта като прокажена.
Да, накрая и ще падна върху гвоздеите на разпятие,приготвено от мен самата.
И всичко,за да бъда себе си.
За да усещам.Превърнах сетивата си в Светилище.
Където жертвах в пламъци логичното.
Където плащах и на разплата дадох себе си.
Неверници,възкръснах!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ареола Все права защищены
