AREOLA (Ареола)
32 23
18.12.2005 г., 19:01 ч.

Религия 

  Есета
3177 0 3

Плащах,за да бъда себе си.

Болките вече не ме горят.Тях нося върху си като кожух, овехтял и окъсан.Верен.
Сълзите падаха като черен водопад.Румолене по бузите.Пресъхнаха.Милите.
Устните отдавна секнаха.Молитви.Клетви.Викове.Напукани от тежкото мълчание.
А коленете ми?Раните палеха огньове в кръвта ми.Толкова падения.Белези.

Отломките пазя за разплата.

Когато ме питат дали  съм обичала истински,някога,чувствайки.
Ще им покажа всяка тънка нишка от теглото ми,всяка от посестримите -болки.
Ще им открия сушата в очите ми,парещи стъкла,набити  във иглийник.
Ще ги целуна във уста,за да предам плътта като прокажена.
Да, накрая и ще падна върху гвоздеите на разпятие,приготвено от мен самата.

И всичко,за да бъда себе си.

За да усещам.Превърнах сетивата си в Светилище.
Където жертвах в пламъци логичното.
Където плащах и на разплата дадох себе си.

Неверници,възкръснах!

© Ареола Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми хареса, изповед е...
  • Отново си разкрила душата си...
    Това, че си жертвала логичното е най-хубавото нещо, което може да ти се случи, Би.
    След възкресението да чакам ли чудеса...
  • много интересно...религия
Предложения
: ??:??