23 апр. 2008 г., 21:11
3 мин за четене
>> Родният дом и една голяма благодарност
Никой не се е появил просто така, от нищото. Всеки от нас има своите майка и баща. Всички хора имат родители, някои се срамуват от тях, а други се гордеят. Някои живеят с родителите си, а други нямат щастието дори да ги познават. Аз съм щастлива, защото моите родители са до мен. Още от дете те са били хората, които са ме учили на търпимост и доброта. Аз съм това, което съм, единствено и само благодарение на тях. И до ден днешен те продължават да ми повтарят, че животът е сложен, че в него ще срещна много препятствия, че ще ми се наложи да водя много битки, но каквото и да става, аз трябва да съм силна, да преодолея трудностите и да отстоявам себе си. Знам, че те искат най-доброто за мен и ще са удовлетворени, ако осъществя желанията си.
Моето семейство е малко, аз нямам братя или сестри, но винаги сме били много сплотени. Всички живеем в разбирателство, понякога не липсват и дребни кавги, но това е нормално, а нали именно те разнообразяват ежед ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация