Поредният въпрос: „Защо е толкова сложно?”.                                                              Прокънтява, разбива се, в стени на недоумения и се стопява, оставяйки след себе си хаос.

Мислех, че все на теб се случва. Изпълва те усещането за пустота и безжизненост. Недоумяваш как ще се махнеш от порочния кръг на ежедневните проблеми?       Тормози те дали твоята половинка не е нечия друга, дали привидната ви привързаност не е фалш, добре научена роля, която сякаш е същата като предишните - само актьорите се сменят.

Оглеждах се предпазливо... не те ли наблюдават с укор и недоверие от онзи завой? Може би просто ти завиждат, но... защо ти говорят така съжалително?... Познавам това усещане на обърканост и в даден момент осъждам себе си, а след миг отричам чувствата си, обвинявам ”приятели”, не понасям обещанията на хората. Самотна съм сред тълпата... А ТИ???                                                                                                                                               

Искаш да се слееш с множеството, да се оставиш да те повлече като мътна река с надеждата, че съдбата ти е да си винаги във вихъра на живота. Или може би желаеш да си нетипична фигура, която ще променя, ще внася смут, ще се бунтува, ще върви срещу течението, за да докаже своята уникалност и същност???  Аз се преобразявам и в двете роли...

Неведнъж околните са ме наранявали. Сблъскват се различните мнения, предпочитания, намерения, цели, светове в космическия хаос. Не ти ли се струва тогава, че трябва да се откажеш от тълпата???  Наблюдаваш я отстрани и виждаш всъщност колко е нещастна и заблудена... И колкото и да е странно, САМОТАТА често лекува. Да си САМ, не значи да си САМОТЕН, а да се почувстваш ЩАСТЛИВ - не заради другите, а просто заради самия СЕБЕ СИ...