Поредният въпрос: „Защо е толкова сложно?”. Прокънтява, разбива се, в стени на недоумения и се стопява, оставяйки след себе си хаос.
Мислех, че все на теб се случва. Изпълва те усещането за пустота и безжизненост. Недоумяваш как ще се махнеш от порочния кръг на ежедневните проблеми? Тормози те дали твоята половинка не е нечия друга, дали привидната ви привързаност не е фалш, добре научена роля, която сякаш е същата като предишните - само актьорите се сменят.
Оглеждах се предпазливо... не те ли наблюдават с укор и недоверие от онзи завой? Може би просто ти завиждат, но... защо ти говорят така съжалително?... Познавам това усещане на обърканост и в даден момент осъждам себе си, а след миг отричам чувствата си, обвинявам ”приятели”, не понасям обещанията на хората. Самотна съм сред тълпата... А ТИ???
Искаш да се слееш с множеството, да се оставиш да те повлече като мътна река с надеждата, че съдбата ти е да си винаги във вихъра на живота. Или може би желаеш да си нетипична фигура, която щ ...