Да боли ме, много боли... Но това не е някаква физическа болка.
Това е болка, която идва дълбоко от сърцето ми. Болка, заради
това, което ти ми причини. Ти не ми се довери и не ми повярва,
заслепен от нея. А защо? Защо трябва винаги аз да съм виновната?
Като в този случай тя излъга мен, но в същото време лъже и теб.
Тя постъпи гадно, подигра се с мен и чувствата ми към теб.
А си мислех, че се е променила, но явно не е - все същата
предателка си е... А аз исках толкова много да ти кажа... но
вече няма смисъл - за теб аз съм лицемерката и интригантката.
Но ти си толкова заслепен от красивото и лице, че не усещаш,
че точно тя е такава, не усещаш как се гаври с чувствата ти.
Но нека, аз ще си мълча... нищо повече няма да кажа - ...