Самотата
Мина време, минаха година-две, а любовта ти още ме тресе! Не мога да те забравя, не мога да залича приятните мигове с теб. Времето, когато бяхме заедно, когато ме държеше за ръка или когато ме защитаваше пред твоите приятели. Не мога да забравя сините ти като океан очи, в които имах щастието да се давя всеки ден, ден след ден. Харесваше ми, макар и да се давех, беше хубаво. И днес самотата ме убива, няма време без теб, няма живот за мен. Търся те във всеки следващ, но не те намирам. Бавно аз без твоята любов умирам. Върни се, защити ме от грозните погледи на всички покрай мен, които сякаш с тях ми казват - "Преживей го, той не те обича вече". Спаси ме, върни живота в мен, нека денят отново има стойност, нека отново да погледна сутрин слънцето с усмивка. Не искам вече да се събуждам с мисълта, че ще те видя, че ще си толкова близо до мен, но и толкова далеч. Всеки ден в клас до теб умирам, не мога да те гледам толкова безличен към мен, толкова далечен. Самотно ми е, желая да те гушна отново да забравя самотата и да заживея отново с теб в света на щастието. Върни се...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пенка Лесидренска Все права защищены
