София. Той бе дошъл тук преди по-малко от месец. Започна студентските си години - най-хубавите години (както казват всички). Едва бе започнал да съчетава дългите дни, изпълнени със задължения и нощите, съпътствани от купони. Въпреки желанието му за веселби, той си оставаше трудолюбивото момче от училище, желаещо да успее в живота и да осигури на бъдещето си семейство всичко, от което би се нуждало.
Беше слънчев ден, но леко хладен. След множеството студени дни, предхождащи го, той бе истински дар. Беше още по-хубав за момчето, когато си даваше сметка, че това е денят след изключително див купон със старите си другари, които му бяха на гости.
Сега те всички заедно се разхождаха из центъра на столицата и се смееха, спомняйки си за предходната нощ. Минавайки през фонтаните пред НДК, те гледаха младежите, каращи скейтборди, колела и какво ли още не. Радваха им се, може би дори леко им завиждаха за свободата на хората, правещи това, което обичат.
Сред всички хора изведнъж Той забеляза човек толкова свободен, колкото и спортуващите около него. Но той не спортуваше - не! Той имаше друго хоби, хоби, взиращо се в красотата на природата - фотографията. Фотографът не забелязваше всичкото движение около себе си, освен едно - най-простото. Той се взираше в небето и насочи апарата си в същата посока. Снимаше едно току-що окапало есенно листо, което свободно се носеше във въздуха. Това, което направи впечатление на студента, бе, че то се издигаше с лекота, но пък бе само. Този иначе толкова безобиден факт го накара да се замисли. Спомни си за скупчените листа, съпътстващи есенните ветрове в родния му град. Спомни си обаче и друго нещо. Тези листа винаги бяха близо до земята.
Той се замисли. В този толкова безгрижен момент той се замисли за живота си и за това какво го очаква и какъв път да избере. Дали да бъде листа - преуспяващ и свободен, но самотен, или да се остави на вятъра.
Той дълго мисли и мисли, и мисли... всъщност продължава да мисли. Той реши само едно - да запази приятелите си, докато се издига във висотите, дори това да значи, че ще трябва да ги носи по-пътя си.
И все пак това не се знае дали е възможно. Ето защо той все още продължава да се чуди какво би избрал, ако му се наложи и се чуди, и се чуди...
А ти какво би избрал?
© Иван Батев Все права защищены
Сякаш си описал моят живот,идеали и цели!
Но знаеш ли, аз знам отговора на въпроса.
"Той реши само едно - да запази приятелите си, докато се издига във висотите, дори това да значи, че ще трябва да ги носи по-пътя си. "