В дебелите книги пише, че вярата е уповаването и вярването в идея, представа, конкретен човек, Бог и т.н. Докато разума - висша степен на познавателна дейност у човека, способност за логическо и абстрактно мислене. С други думи разумът е способността за обобщаване и осмисляне на общите закономерности.

  Вярата има две изражения. Вярата като религия и вярата като убеждение, често и самоубеждение. Чрез вярата си, ние хората се идентифицираме. "Да, аз съм християнин.” "А аз от своя страна съм будист.” И така вярата като религия се представя от единствен Бог, разбира се, ако религията е монотеистична, този Бог е наричан с различни имена – Бог, Аллах, Яхве, Шива. И към този Бог идва и пакет от догми и правила, които трябва да спазваме, в противен случаи следва наказание според „правилниците” на съответната религия. Съответно, ако религията е политеистична – древен Египет и древна Елада са пример за държави, чиито граждани изповядват политеизъм. При тях също – трябва да се спазват правилниците на „екипа” от Богове, за да има мир и да няма наказани.

  Кои са хипотезите за възникването на религията ? Две са хипотезите. Според римския учен Варон има три вида религия. Политическа – религия на поетите (митологията е измислена от поетите), религия на философите (те, чрез отвлечена мисъл, достигнали до по-възвишени и по-абстрактни понятия за Бога) и религия на обществата (всяко общество си е създало религия, задължителна за членовете на това общество.) Другата хипотеза е натуралистическата – обоготворяване на природата и нейните явления. Споделящите тази хипотеза смятат, че първобитния човек я е създал, за да обясни за себе си природните явления и от естественият стремеж на човека да олицетворява. Но до къде може да стигне човекът, за да докаже вярата си ? Някои хора спят с отровни змии, за да докажат вярата си, други ходят по жарава. Трети убиват, самобичуват се, рискуват живота си („Нангол” е името на ритуала, извършва се във Вануату, Южен Пасифик), самонараняват се, распват ги в името на вярата (остров Пукет, Тайланд), подлагат се на обрязване(юдеи и мохамедани), пренасят жертви, използват опиати, за да се свържат с Бога – Африканските племена... И всичко това в името на вярата, в името на изпитанието между ума и тялото; вярата и логиката; живота и смъртта. Дори тези хора смятат, че подлагайки се на такива изпитания те ще получат ключа към мистерията на живота и това което е отвъд него. Ще си позволя да цитирам Конституцията на България. „Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия...”, нека спра до тази част и ще прескоча няколко члена, за да продължа – „Чл. 13. (1) Вероизповеданията са свободни.” Имаме гарантирана конституционна свобода в изразяването на нашата религия. А ако отъждествя Конституцията с разума, то е ясно че разумното не може да спре или да ограничи изразяването на вярата ни, колкото и неразумно и без никаква логика да е то. Възможно ли е това да е заблуда или просветление ? Защо тези вярващи хора решават да изпълнят Божиите закони, а не човешките ? Видно е, че поставят вярата на първо място- вярата пред разума.

  Безспорен факт е, че всички онези които правят неща, лишени от всякаква логика не са им нужни доказателства. Те притежават безусловна вяра.

  Съществува ли Бог ? През изминалите 2400 години много философи съставляват доказателства за съществуването на Бог. На първо място – доказателство от провиденциален план. Това доказателство е най-лесно разбираемото и най-древното. Принадлежи на Уилям Пейли, който дава пример с часовника и часовникаря. На второ място – космологичното доказателство на Св. Тома от Аквино, който смята, че извори са откровението, фактът, които „подхранват” разума и благоприятстват за петте доказателства. На трето място – Онтологичното доказателство, принадлежащо на Св. Анселм. „ И тъй, Господи, който даваш разбиране на вярата, дай ми – колкото намираш за полезно, - щото да разбера, че си, както вярваме, и че си това, което вярваме. А ние при това вярваме, че си нещо, от което не може да бъде мислено нещо по-голямо.” Св. Анселм, Прослогион. С други думи, безрезервна вяра без капка съмнение. Пълно доверие към съзнанието и идеите. Това последно доказателство е най- абсурдното и алогичното от всички, поради факта, че първите две се обосновават от някакво начало, докато последното е захранвано само от идеята. 

  Рене Декарт, също дава доказателства за съществуването на Бога, като смята, че Той е „първопричина на движението”. Обеснява същестуването на Бога посредством своя рационализъм. 

  Бенедикт Спиноза дава определение какво разбира под Бог – „Под Бог разбирам безусловно безкрайното същество, т.е субстанцията, която се състои от безкрайно много атрибути, от които всеки един изразява вечна и безкрайна същност.”

  Ще поставя следния въпрс. Можем ли да отъждествим вярата, в частност религията с църквата? А тук няма значение дали е православна църква, католическа църква, джамия или синегога. Всички тези учреждения изпълняват една и съща функция – а именно молитвен грам. А този молитвен храм е Божия дом "Коринтяни:
3:16 Не знаете ли, че сте храм на Бога, и |че| Божият Дух живее във вас?
3:17 Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свет, който |храм|сте вие.
6:19 Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си...” Ще си позволя да разтълкувам този цитат. Не църквите са храма Божии, храма е в нас, в нашия дух и сърце.

  В днешно време обаче, молитвените храмове са по-скоро институция, отколкото място за поклонение. Докато в миналото българските църкви са служили за запазване и ограмотяване на българския народ през Османското робство и по-късно - Българското Възраждане – килиините училища, днес църквата има далеч не такава дейност. Цяла България писна покрай истерията с варненския метрополит Кирил и неговото минало. През Средновековието църквата е била по-силна от политическата власт – кръстоносните походи. Тази сляпа кауза е погубила доста животи в името на една идея. През 12 век теолога Ален от Лил потвърждава, че: „...никой няма право да отнеме живота на друго човешко същество, макар и нехристиянско, защото всички са чеда божии и могат да постигнат спасение на душата си...”

  Друг аспект на вярата – вярата в себе си. Вярата в науката. Вярата в разума. Уикипедия казва : Атеизмът представлява светоглед, убеждение, което изключва съществуването на каквото и да е свръхестествено същество - божество, дух, нематериални сили или задгробен живот. Тази теза свирепо защитават Клинтън Ричард Докинс, известен най-вече като Ричард Докинс, който е виден английски етолог, еволюционист, биолог, привърженик на направлението на нео-дарвинистите и автор на научно-популярни книги. Той е открит атеист, хуманист, скептик. В своят труд „What Use is Religion?” (За какво служи религията?) (2004) той изказва становището, че религията служи само сама на себе си. В друг такъв - разглежда религията като вирус, именно в Viruses of the Mind (Вируси на разума) (1993). Ницше с неговата книга „Антихрист”, неговите нихилистични убеждения, поставя въпроса, че „Бог е мъртав.” 

  Съвременното общество сякаш загърбва вярата и уповава все повече на науката. Всеки ден медиите ни заливат с информация кой учен какво е открил, но учените започват да си задават въпросите, поставени в Библията и да търсят научно обяснение за тях. В Библията се разказва за робството на евреите и за техният спасител – Мойсей и за десетте Божий напасти, които връхлитат Египет. Учените са намерили обяснение за първите шест от тях.

  Науката е напреднала толкова много през двадесет и първи век, че вече се говори за клониране, правят се експерименти и това е в разрез с християнските догми. Църквата е открито против клонирането на човешки същества. Та нали само Господ Бог има тази сила, да създава човешки живот. Но човека е най-перфекното сътворение на Бога. Човекът е гордостта на Бога, „перлата в короната”. „Битие: 1:26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.
1:27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.” 

  От друга страна – вярата като убеждение. Съвременната история ни дава ясен пример. По времето на Втората Световна Война – 1939 – 1945 и малко преди това се зараждат две противоположни като идеологии, но на един принцип политически държавни системи. А именно – Национал-социализма и Болшевизма/Комунизма. На чело съответно с Адолф Хитлер , Рудолф Хес и Владимир Ленин, Йосиф Сталин. От своя страна така поднесена вярата е нож с две остриета. Прекаленото задълбочаване води до самоунищожение, ние всички знаем до какво е довела тяхната фанатичност. Тези четири личности са били толкова убедени в собствените си идеали, че са достигнали до крайна форма на обсебване като са успели на повлекат около 60 милиона души. От друга страна – вярата е упора, надежда. Нещо което ще ни помогне да преживеем жестоките „плесници” на живота и ще ни даде до някаква степен душевен мир.

  Но Ницше твърди : „ Убежденията са по-опасни врагове на истината, отколкото лъжите.” И в тази връзка, ако приемем че убежденията всъщност са самозаблуждения то те се приравняват на лъжите. Какво е истина - отрицание на лъжата или утвърждаване на факт, а ако този факт е лъжа, тогава какво е истината? Затова тук идва разума, от който се нуждаем, за да пресеем всяка информация, която по-късно ще приемем като лично убеждение. Точно чрез разума можем постоянно да задаваме въпроси, да се съмняваме, дори в личните си убеждения, така ще успеем да отделим истинните от лъжливите такива. Човешкият разум не е обективен. Той притежава слепота за истинската стойност на нещата. Именно заради това този „недоразвит орган” на човешния дух трябва да е постоянно буден и мнителен, за да контролира човешката наивност и податливост към манипулациите на обществото. Декартовият метод, който съчетава в себе си метод на изследване и метод на съмнение е добре описващ алгоритъма на мисловната дейност. Този метод изложен в труда му – „Размишления върху първата философия” изразява колко е сложен и тежък мисловния процес.

  Всички мисловни процеси се осъществяват в мозъка. Мозъкът. Този уникален и муилтифункционален орган на човека. Учени смятат, че използваме минимално количество от капацитета му, дори и това не е случайно, поради факта, че мозъка има нужда от енергия, а тялото не може да успее да предостави това количето енергия, захранващо мозъка. Връзките в мозъка са сложни, от научно гледище всичко което се случва в ума ни е само импулси. Импулси между неврони. Но тези неврони, съдържат информация, която ние разбираме, използваме, съхраняваме.

  Ако религията засяга емоционалността, то разума задължително трябва да владее рационално и логическо мислене. Тук нямам предвид вкопчване до такава степен в рационалността, че логиката и разума да развият в човешкият дух инфантилност...фанатизъм. А разумното в рамките на „общоприетото”...в рамките които сами си слагаме според обществото. Средата определя начина на мислене. Поради тази причина бих желала да цитирам Франсоа Дьо Ларошфуко „Да вадиш от заблуда човек, убеден в собствените си достойнства, значи да му правиш такава лоша услуга, каквато е оказана на онзи луд от Атина, който вярвал, че всички кораби, влезли в пристанището, били негови.”

  Не е ли премного прав ? Именно да се спори и да се убеждава напълно убеден в своите вярвания слепец е толкова безпредметно, колкото и копаенето още по-надолу, когато се намираме в пропаст. Именно тази слепота на разума породена от вярата трябва рационалното мислене на човек да овладее, да контролира в името на благото на личността и на хората около нея.

  Гьоте казва : „Всеки, който не вярва в бъдещия живот, е мъртъв и за настоящия.” Нима вярата в безумни неща успяват да окрилят духа и съзнанието до такава степен, че да се чувстваш жив ? Оказва се, че е така. В каквото и да вярваме, както и да погледнем вярата тя ще бъде над разума. Не разума ще контролира хората и вярванията им, а вярата ще контролира разумното и логичното в човешкия дух, просто защото имаме нужда да вярваме...