В дебелите книги пише, че вярата е уповаването и вярването в идея, представа, конкретен човек, Бог и т.н. Докато разума - висша степен на познавателна дейност у човека, способност за логическо и абстрактно мислене. С други думи разумът е способността за обобщаване и осмисляне на общите закономерности.
Вярата има две изражения. Вярата като религия и вярата като убеждение, често и самоубеждение. Чрез вярата си, ние хората се идентифицираме. "Да, аз съм християнин.” "А аз от своя страна съм будист.” И така вярата като религия се представя от единствен Бог, разбира се, ако религията е монотеистична, този Бог е наричан с различни имена – Бог, Аллах, Яхве, Шива. И към този Бог идва и пакет от догми и правила, които трябва да спазваме, в противен случаи следва наказание според „правилниците” на съответната религия. Съответно, ако религията е политеистична – древен Египет и древна Елада са пример за държави, чиито граждани изповядват политеизъм. При тях също – трябва да се спазват правилниците ...