Чувал ли за "горчива усмивка"?Усещал ли си душата ти да стене?Не,нали..И аэ не бях,и на мене ми бяха чужди тези състояния.И аз като теб гледах на нещата отгоре,бях звезда на своя връх,толкова сияйна и ослепителна..Обаче тогава бях до теб,а сега съм съвсем сама...

Съжалявам,направих грешка и знам,че те нараних.Не осъзнавах,че след всяка изминала среща раэбивах сърцето ти на малки късчета,че ги рушах,беэ дори да помисля,че така руша себе си.Сега теб те няма,а аз не мога да открия себе си.Лутам се в беэкрайни коридори и търся онази,която бях някога.Изчезнала ли е?..Трудно ми е да приема,че през цялото време аз се лутах и бягах,и в мига,в който бях готова да се обърна и да се затичам към теб,ти си тръгна и ме остави безпомощна и беэнадеждно влюбена в теб,с поглед,зареян в миналото..Аэ все още съм тук,където ме остави,и съм готова да изтрия сълзите си,да убия болката,да пренебрегна гордостта,да дам целия си живот,само за да чуя от теб:"Върни се при мен"..

А времето за мен се превръща в тежко безвремие.Болката се е вкопчила в мен,насъбрала се е в такива огромни количества,че ме задушава и ме оставя бездиханна,а битката да я изхвърля,е обречена на провал..Търся любов и взаимност,но знаеш ли-правя все същите отчаяни опити да те эалича от съзнанието си..Винаги съм казвала,че ти носиш маската-че се криеш и не даваш шанс да вникна в теб.А всъщност маската бях аз-бягах,привидно бях отдръпната,обаче всъщност несъзнателно те допуснах близо-намери място в живота ми,намести се в моя ден,влезе ми под кожата..,в сърцето..опасно близо..и не мога да те изтръгна,а как искам..Колко съм различна сега,без теб,промени ме неузнаваемо,заличи миналото ми,обсеби ме..Не мога да се позная,дори в огледалото виждам друго момиче..Научи ме..да осъзнавам какво имам и да не го оставям да си отиде..Урокът ти беше доста горчив-почти като моята фалшива усмивка..Ако преди бях маска,сега какво съм?..Лутам се безцелно и не мога да си поема дъх.А какви стихии се борят в мен и водят битка на живот и смърт..

В себе си имам кибритена кутийка.Ти възпламеняваше всяка клечица и ме изпълваше цялата с трепет и сияние,ти създаваше най-бурния огън от чувства..Но всичко в мен угасна..А влажната кибритена кутийка тъкмо се възпламенява,и плахият й пламък бива угасен,пушекът се качва в гърлото ми и замъглява очите ми,от които избликват сълзи..

..Сега съм пепел-спомен за огъня...