Ready_4_whatever (Филип Филипов)
149 625
2 окт. 2018 г., 22:34

Сегашно незавършено 

  Эссе
1127 1 4

Аз съм пълен тъпанар!
Другото е лирика...
Някъде стрелките на часовника тръват на обратно. Секундите пребиват часове, дни, години...
Някъде куршумите шумно изпиват собственият си пламък, отзивчиво прибирайки се обратно през спиралата на смъртта в покоя на пълнителя.
Обратно на часовника!
Думите се връщат в гърлото.
Спомените се превръщат в мечти. 
Ножът, с глухо щракване, обезопасява нечий живот, прибирайки острите си зъби.
Смачканото от живота човече, прещраква и отпуска десния педал преди Пешеходната.
Парадокс!
Звездите не се плашат от хора.
Стоиш и гледаш...
Някъде, някой се връща при някого...
А ти дръпваш спусъка, вадиш острието, хвърляш репликата... или просто обръщаш гръб и продължаваш.
Душата не пита.
Търсейки присъда, намираш безсмъртие... 

 

© Филип Филипов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • А търсейки безсмъртие, намираш присъда
  • Биеш тъпана ти, при това доста лирично и интелигентно.
    На всичкото отгоре владееш много добре аналитичната нишка.
    Душата ти пише...
  • Звучи постмодерно. Хората обичат да говорят за бъдещето... Поздрави!
  • Звучи мистично, но правдоподобно!
    Поздравления, Филип!
Предложения
: ??:??