Аз съм пълен тъпанар!
Другото е лирика...
Някъде стрелките на часовника тръват на обратно. Секундите пребиват часове, дни, години...
Някъде куршумите шумно изпиват собственият си пламък, отзивчиво прибирайки се обратно през спиралата на смъртта в покоя на пълнителя.
Обратно на часовника!
Думите се връщат в гърлото.
Спомените се превръщат в мечти.
Ножът, с глухо щракване, обезопасява нечий живот, прибирайки острите си зъби.
Смачканото от живота човече, прещраква и отпуска десния педал преди Пешеходната.
Парадокс!
Звездите не се плашат от хора.
Стоиш и гледаш... ...