Oct 2, 2018, 10:34 PM

Сегашно незавършено 

  Essays
1129 1 4

Аз съм пълен тъпанар!
Другото е лирика...
Някъде стрелките на часовника тръват на обратно. Секундите пребиват часове, дни, години...
Някъде куршумите шумно изпиват собственият си пламък, отзивчиво прибирайки се обратно през спиралата на смъртта в покоя на пълнителя.
Обратно на часовника!
Думите се връщат в гърлото.
Спомените се превръщат в мечти. 
Ножът, с глухо щракване, обезопасява нечий живот, прибирайки острите си зъби.
Смачканото от живота човече, прещраква и отпуска десния педал преди Пешеходната.
Парадокс!
Звездите не се плашат от хора.
Стоиш и гледаш...
Някъде, някой се връща при някого...
А ти дръпваш спусъка, вадиш острието, хвърляш репликата... или просто обръщаш гръб и продължаваш.
Душата не пита.
Търсейки присъда, намираш безсмъртие... 

 

© Филип Филипов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • А търсейки безсмъртие, намираш присъда
  • Биеш тъпана ти, при това доста лирично и интелигентно.
    На всичкото отгоре владееш много добре аналитичната нишка.
    Душата ти пише...
  • Звучи постмодерно. Хората обичат да говорят за бъдещето... Поздрави!
  • Звучи мистично, но правдоподобно!
    Поздравления, Филип!
Random works
: ??:??