Ето я! Пред мен. Боли, нали? Да я виждаш, да слушаш как е минал денят ти, кое и е донесло радост и кое я е разочаровало. Да ти обяснява как обича да пие кафето си, как реди дрехите, кога предпочита да чисти. Какви книги чете и как избира какво да облече. Да виждам живота в очите и, прелестната усмивка и онзи кичур на къдравата и черна коса, който пада върху нослето и - като залезът на морския бряг. Тук е, до мен. Посягам да я докосна, но усещам студенина. Скреж. И как няма?
Преди, когато имах силата да разтопя леда у нея, изпитвах страх. Нямах смелостта да и призная, че сърцето ми е нейно и винаги ще бъде. Надявах се, че дъждът ще отмие наченките на чувства и ще я забравя. Но как се забравя жената, която си търсил през целия си живот?
С алкохол, цигари и мъжко приятелство? Не помага, повярвай ми. Алкохолът събужда още повече споменът за смеха ù, а цигарите спират моя дъх, както тя с присъствието си. Всичко ми напомня за нея. Всичко. Ласките с други жени ме отвращават и мразя себе си ощ ...