Между себе си и него, аз намерих една тъмна празнина. Той желаеше да има целия свят, а аз исках да бъда целия свят за него. Кога обаче щях да разбера, че всяко едно нещо в този живот има реална и оптимистична цена – онази, която виждах на етикета, и онази, която бях готова да платя. Жалко само, че този мъж струваше нищо, а аз бях готова да продам себе си за него.

И отвъд удоволствие, отвъд прекрасните му думи аз откривах себе си – своите мечти, своите нужди, най-прекрасните черти у себе си. Уви, това бях долни лъжи, но когато се влюбиш забравяш най-важното правило – ти си, за себе си, най-важният човек – бъди егоист или ще те прецакат.

Мина се време, малко след моето дълбоко опознаване на лъжите му, на думите му, на всяко едно действие, в което ме вкарваше в онзи порочен кръг на удоволствието. Тялото ми все още се гърчеше от болка при спомена за целувките и милувките му, но така ми харесваше. Трябваше да мине време докато онази рана в сърцето ми заздравееше, а през това време тялото ми бе готово да поеме тежките удари. Упражненията калиха духа ми, спомените – сърцето ми, тялото вече е моят храм, моето убежище.

Отвъд сладкото нищо с което живеех всеки ден, днес преродих и станах човек. Обичащ, желаещ, копнеещ. Страдах, обичах, мечтаех. Обичам все още… И никога няма да се промени, но обичам повече себе си, егоистът в мен ме караше да се боря срещу онова нещастно същество, което наричах любовта на моя живот.

Цената бе твърде ниска за боклука, който получих. Твърде ниска – защото я платих двойно, даже тройно, а получих само куп празни спомени и загубени месеци. Сега обаче пораснах. Станах човек – вече има по-важни неща от любовта – има я и свободата.

Вече нямам нужда някой друг да ми каже, че съм красива днес, че обувките ми стоят страхотно, че косата ми е уникална. Стоя пред огледалото, сама, гледам се и се усмихвам. Вече съм сама и прекрасна, в своя свят, където няма място за онова сладко нищо, което той ми даваше.

Удоволствието остана, а споменът – толкова далечен и мъгляв, сякаш беше пропил кожата ми като парфюм. Трудно ми беше да живея отвъд удоволствието – отвъд желанието ми за секс, за любов, за романтика, за мръснишкото, за грозното, за грубото. Но аз бях жена, научена да се бори за това, което иска. Сега исках да се науча да притъпя онова чувство, което ме караше да изтръпвам в безсънните си нощи, за миговете ми на слабост, за онзи когото не ми даде нищо, но и то бе сладко като млечен шоколад.

Няма да се предам пред сладкото нищо, трябваше да се науча да живея отвъд принципа на удоволствието…