Слепият старец
И ето го него, стои пак там,
на същото място.
Подпрял се на стената,
а в ръката му има
една тенекиена кутийка,
която сигурно е изровил от блоклука.
Той си стои там и чака,
някой да го съжали
и да пусне някоя пара в тенекето.
Приседнал на стъпалата, той си мисли:
"Животът е несправедлив,
несправедлив е...".
А когато чуе, че пара е паднала
в малката празна тенекиена кутийка,
той веднага я прибира в своя джоб.
А когато аз приседнах до него,
го попитах как издържа на този мъчен живот.
Без дори да се замисли, той ми отговаря:
"Аз може и да се мъча,
но поне съм чист.
Бог може и да ме е наказал
за минали дела,
но този живот ми отваря очите към по-добри неща."
Не го разбрах какво иска да ми каже,
така че му зададох още един въпрос:
"Какво искаш да ми кажеш,
аз не виждам добри неща в твоя живот."
Слепият старик се изправи
и ми каза:
"Ти не ги виждаш,
защото те са скрити вътре в мен..."
след тези свои думи
той си тъгна...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мими --------- Все права защищены
