mmiimmoozzaa (Мария)
16 27
30 мар. 2008 г., 08:58

... слънчице!  

  Эссе
2053 0 5
1 мин за четене
Не ме буди, слънчице! Аз не искам да те виждам вече сутрин. Иди и него събуди. Сега той има нужда от светлината. Не ме топли, слънчице! Аз вече не искам да ми бъде топло. Иди и него ти стопли. Сега той има нужда от топлината. Недей да светиш, слънчице! Напразно е, безсмислено дори... Този, който трябва да те види сега, лежи и гасне призори. Съживи го, слънчице! Освети малкото останали му дни... Покажи му, слънчице, че животът не е само потъпкани мечти... Припомни му, слънчице, припомни му слънчевите дни... Припомни му как изглежда твоята усмивка, припомни му нашите слели се съдби. Все още ме обича, слънчице, а и аз не мога да обичам друг. Но мракът ми го взима и този факт раздира мойта плът.
Дойдох от края на света, дойдох да го обичам за последно. Дойдох, за да съм с него, слънчице, завинаги... и още само ден. Той обичаше живота, слънчице, обичаше да гледа балкана. Обичаше мириса на гората, слънчице, и  да слуша реката. А сега гасне, гасне и проклина тъмнината. Той обичаше те, слънчице, обичаше и светлината... Да, обичаше те, слънчице, ти тайничко на любовта ни беше стража. А сега се моли, слънчице, със сълзи на очите моли за пощада. Изпрати го, слънчице, изпрати го в царството на божествата. И пази ми го, слънчице, там... близо до теб в небесата...

© Мария Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??