Когато видиш смисъл да направиш нещо, трябва ли да го направиш?

  Преди време си изгубил същия този смисъл да се бориш за нещо, което е може би най-големия дар, който Бог може да ти даде. И в един момент всичко се обръща наопаки... всичко тръгва буквално на обратно, би трябвало да се радваш, задето някак се е намерил смисъла да постигнеш това, което трябва да направиш, но не можеш да го направиш, не можеш да се радваш, защото си объркан точно като лютеницата в тавата... това е и в главата ти... лютеница.

  Заради едно единствено твое желание  (колкото и невероятно да звучи) и заради един единствен човек, само, за да не нараниш точно човека, който ти е най-скъп на света и заради желанието ти да бъдеш с този човек, само заради това решаваш, че трябва да се бориш с всичко и всеки, с всяка болест и всяка неправда, буквално с всичко, за да постигнеш това, което желаеш най-силно.

  И може би смисъла на всичко е когато си се затичал/а към пропастта с единствената мисъл да се хвърлиш вътре когато достигнеш ръба и и някой те спре само на два метра от този ръб да се обърнеш към него и да разбереш, че този човек е най-скъпия в живота ти, независимо, че не си с него и нямаш възможността всеки един ден да му благодариш за всичко, което е направил за теб. и въпреки всички пречки и препятствия...

Благодаря ти, Красавице за всичко!

Знам, че някога ще го прочетеш, дори и да не е днес или утре.