Сняг през май?!
Тези дни отново всичко стана бяло. Снегът натрупа и скри някои доста неприятни гледки. Само че отново ни завари неподготвени (за кой ли път?). Февруари месец е, а ни се струва странно, че вали сняг. Трудно ни е да се зарадваме. Но защо? Дали защото вече очакваме пролетта, или не ни се вярва, че отново може да стане бяло, чисто и красиво? Снегът, като че ли по правило, го свързваме с Коледа; тогава ни изглежда прекрасно, като някоя снежна приказка и навреме. А през февруари вероятно ни е провалило някой план - среща или работа, или просто забавление... Но снегът си е сняг - толкова е красиво, когато вали, дори през февруари!?
Казвали са ми, че преди години е имало сняг и през май. Какво е това, каприз на природата, грешка на природата, болест; не му е време, ненормално е... А дали ние не сме го приели така? Това, че не се случва постоянно значи ли, че е ненормално? Може би не; а още по-малко значи, че не е красиво. Разбира се, пак ще има някой, който ще се радва, някой, който ще недоволства или ще е с объркани сметки.
Това е като ЛЮБОВТА - на 20 всички мислим, че е нормално да се влюбиш; влюбените са красиви и сладки; на 30 - не е невъзможно, но тогава трябва вече да сме улегнали, стъпили здраво на земята и да мислим за сериозни неща, а не да летим в облаците и главите ни да са пълни с вятър; а на 60 - тогава е като снега през МАЙ - някой го приема като болест, лудост; влюбените стават за посмешище; бързаме да ги съдим (но за какво ли?!)... И да, ще има наранени, недоволни, с объркани сметки...
Като снега - след като спре да вали, има два варианта: да замръзне или да се разкаля. Ако можехме да избираме, кой бихме избрали? Вероятно да не вали изобщо. Естествено, че когато има някакви последствия, значи, че нещо се е случило... Или по-добре ще е нищо да не се случва?
Когато видя двама души - мъж и жена, на 70 години, хванати под ръка, ми става мило - толкова време, а все още търсят допира на другия. Може би просто искат някой, на когото да се опрат? Не искат ли същото и тези на 20, и на 30...
Любовта си е любов, независимо кога ни е застигнала - красива, всемогъща, стихийна... Като снега - когато и да вали, все е бял, чист... И от нас зависи дали да ни натъжи или да ни зарадва, да предизвика усмивки и добро настроение... А защо не и да направим снежен човек... през МАЙ?...
22.02.2009 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Петрова-Йордано Все права защищены
Поздрави! 
