Сняг през май?!
Тези дни отново всичко стана бяло. Снегът натрупа и скри някои доста неприятни гледки. Само че отново ни завари неподготвени (за кой ли път?). Февруари месец е, а ни се струва странно, че вали сняг. Трудно ни е да се зарадваме. Но защо? Дали защото вече очакваме пролетта, или не ни се вярва, че отново може да стане бяло, чисто и красиво? Снегът, като че ли по правило, го свързваме с Коледа; тогава ни изглежда прекрасно, като някоя снежна приказка и навреме. А през февруари вероятно ни е провалило някой план - среща или работа, или просто забавление... Но снегът си е сняг - толкова е красиво, когато вали, дори през февруари!?
Казвали са ми, че преди години е имало сняг и през май. Какво е това, каприз на природата, грешка на природата, болест; не му е време, ненормално е... А дали ние не сме го приели така? Това, че не се случва постоянно значи ли, че е ненормално? Може би не; а още по-малко значи, че не е красиво. Разбира се, пак ще има някой, който ще се радва, някой, който ще недоволства или ще е с объркани сметки.
Това е като ЛЮБОВТА - на 20 всички мислим, че е нормално да се влюбиш; влюбените са красиви и сладки; на 30 - не е невъзможно, но тогава трябва вече да сме улегнали, стъпили здраво на земята и да мислим за сериозни неща, а не да летим в облаците и главите ни да са пълни с вятър; а на 60 - тогава е като снега през МАЙ - някой го приема като болест, лудост; влюбените стават за посмешище; бързаме да ги съдим (но за какво ли?!)... И да, ще има наранени, недоволни, с объркани сметки...
Като снега - след като спре да вали, има два варианта: да замръзне или да се разкаля. Ако можехме да избираме, кой бихме избрали? Вероятно да не вали изобщо. Естествено, че когато има някакви последствия, значи, че нещо се е случило... Или по-добре ще е нищо да не се случва?
Когато видя двама души - мъж и жена, на 70 години, хванати под ръка, ми става мило - толкова време, а все още търсят допира на другия. Може би просто искат някой, на когото да се опрат? Не искат ли същото и тези на 20, и на 30...
Любовта си е любов, независимо кога ни е застигнала - красива, всемогъща, стихийна... Като снега - когато и да вали, все е бял, чист... И от нас зависи дали да ни натъжи или да ни зарадва, да предизвика усмивки и добро настроение... А защо не и да направим снежен човек... през МАЙ?...
22.02.2009 г.
© Мария Петрова-Йордано All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Светлана!
Поздрави! -
Прекрасно написано!!!
-
Какво да кажа, Lubara? Шесто чувство...
-
Ей, момиче, внимавай! Добре, че каза 60-годишните, а не тези на 57.
-
Илияна, Дими, много благодаря! Не съм гледала филма, но ще го потърся! Поздрави!
-
На 70 любовта е още по-истинска и още по-нежна. Цяло щастие, сняг през май, шестица от лотарията. И тогава човек разбира, че животът наистина е прекрасен!
Поздрави! -
Благодаря за коментарите! Желая на всички много любов ... винаги!
-
Обожавам снега! Като завали сняг и все едно някой спуска бяло одеало над земята, с което да покрие всичкия боклук! А последните години, уви, столицата ни има нужда от едно такова одеало.
Колкото до любовта на 20 и 60 години..всичко е до хората и взаимоотношенията им. На 20 животът е пред теб и ти не можеш да си сигурен дали човека, с който си сега е именно човекът за теб. Дори и на 50 - 60 години можеш да срещнеш точния човек, човекът с главно Ч!
Есето е много хубаво и ме накара да се замисля, благодаря ти! -
Валял ме е сняг и през май..и разбрах ,че няма невъзможни неща!! Дори любовта на 60 изглежда прекрасна.. В петък вечерта гледах двама влюбени.. Той определено беше над 60.. Висок, снажен, побелял , а тя се гушеше в него , кокетничеше .. хранеха се от една чиния.. ...Човек не знае, кога ще го навали снега...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Мерси, търсещо момиче. Великолепно е! При това докосна 1 древна струна –подсети ме ти за 1 младежки филм , където чух за сефте „сняг през август”... е, в друг смисъл ,разбира се , но филма ме промени. http://www.youtube.com/watch?v=qdY6awsAm8I