Хората, които ме познават, знаят, че Той е винаги с мен. Портретът му е вкъщи, на стената, в колата ми, в камиона, в джобчето при личните ми документи.  Но най-важното – той е в сърцето ми. 
Защото аз вярвам в него. И знам, че и той вярва в мен.

Гледа ме.  Гледа ме и вижда всяка моя голяма или малка лъжа, всички лоши помисли, всичките ми бесове, всяка съзнателно направена неправилна постъпка. 
Тогава погледът му става тъжен и в него се чете разочарование. От мен.
Сякаш ми казва – "Очаквах повече от теб..."
А на мен ми идва да се разплача като дете, да му се извиня, да му обещая, че няма да правя повече така и да го помоля да не ми се сърди и да продължи да вярва в мен.

Защото имам нужда от него. 

Защото той единствен никога не ме разочарова.

Защото знам, че ако се опитам, мога поне малко да приличам на него – честният, истинският, идолът на цяла една нация.

Апостолът на свободата, Дяконът,

Васил Левски.

Моят Васил Левски!

ТОЙ МЕ КАРА ДА ИСКАМ ДА БЪДА ПО-ДОБЪР ЧОВЕК.