Хората, които ме познават, знаят, че Той е винаги с мен. Портретът му е вкъщи, на стената, в колата ми, в камиона, в джобчето при личните ми документи. Но най-важното – той е в сърцето ми.
Защото аз вярвам в него. И знам, че и той вярва в мен.
Гледа ме. Гледа ме и вижда всяка моя голяма или малка лъжа, всички лоши помисли, всичките ми бесове, всяка съзнателно направена неправилна постъпка.
Тогава погледът му става тъжен и в него се чете разочарование. От мен.
Сякаш ми казва – "Очаквах повече от теб..."
А на мен ми идва да се разплача като дете, да му се извиня, да му обещая, че няма да правя повече така и да го помоля да не ми се сърди и да продължи да вярва в мен.
Защото имам нужда от него.
Защото той единствен никога не ме разочарова.
Защото знам, че ако се опитам, мога поне малко да приличам на него – честният, истинският, идолът на цяла една нация.
Апостолът на свободата, Дяконът,
Васил Левски.
Моят Васил Левски! ...