Спомен
... Беше безкрайна нощ... с аромат на звезди... нежна и тайнствена като момичето, което се взираше в нея... Далечен гръм проряза тихия здрач, оставяйки светла диря на хоризонта... чиста и ясна като детска усмивка... и после изчезна...
Лекият вечерен бриз, понесъл шепота на дъждовните капки и зелената трева, се завъртя във въздуха... погали голото женско тяло, обвито в мрак и топлина и пропълзя под кожата му...
Хиляди тайни, по-стари и от самото време се шепнеха наоколо... носени от крилете на вятъра... Момичето потръпна, обви с ръце гърдите си и зарея невиждащ поглед в нощното небе... Сладко-горчива болката впи нокти в сърцето ù, изпълвайки всяка негова клетка, избухна в пламъци и се разтвори в кръвта ù като течно сребро...
Времето забави своя ход... и спря... хиляди искри, пропътували сякаш вечността, затанцуваха своя древен танц... И в тази безкрайна нощ, където хиляди копнежи се гонеха... се роди една сълза и заразказва своята приказка - за любовта и самотата...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Михайлова Все права защищены
аз пиша на фонетика, част от знаците там ги няма.
