“Времето отмива всичко, независимо дали го искаш или не. Времето отмива всичко, времето отнема всичко и накрая... само мрак.”
Колко пъти сме си казвали “Ще мине време и ще забравя… Да, ще забравя този ужасен спомен”, ще минат години, но винаги някъде дълбоко в теб ще се крие той, споментът за този момент, траещ цяла вечност… Проточен във времето като невидима безкрайност, която можеш да почувстваш с всяка една клетка на тялото си, да те тласка ту напред, ту назад, да те кара да чувстваш отново страха и болката на твоето минало, връщайки се като прилива на дълбокото море, заливайки те с цялата си мощ. В този момент се чувстваш в безтегловност, във вечен транс, не знаейки дали сънуваш или това е реалността, дали това е твоят живот, дали това е твоят път. Защо ли животът се подрежда така, да ни кара да си спомняме тези моменти, които толкова искаме да забравим, моменти, оставили дълбока следа в днешното ни аз. Спомените са единственото нещо, което ни оставя времето… Представете си свят бе ...