7 сент. 2007 г., 20:35

Спомни си за мен. За нас...

2.4K 1 1
1 мин за четене
 Това е разказът за една любов, която може би е към края си... Защото и двамата го усещаме. Аз загубих прекалено много... И реших, че точно с теб съм спечелила нещо огромно (най-накрая...). Явно отново съм се излъгала... Явно не заслужавам да печеля, но и ТИ не заслужаваш да печелиш - любовта ми, сълзите ми, кризите ми, целувките ми, докосванията ми, милувките ми, усмивките ми... Ти не ги оцени... А тогава защо АЗ да оценявам това, което ТВЪРДИШ, че правиш за мен?!? Защо да оценявам болката, когато мога да имам щастие, което оцених, че е твърде скъпо, извоювайки го. И за теб ли да воювам?!? Колко още? Нима не ти доказах, че те обичам? Нима не ти дадох всичко, което имах - тялом, духом, психически? Нима не отдадох същността си на теб, ИЗМАМНИКО?!?!
Нима сега ти заслужаваш да четеш тези редове, изпълнени, пропити с моята душа... Твоята душа... Отдадена ти завинаги... Защо го направих - защо ти повярвах...
Лъжливата ти усмивка, с красиво извитите, прекрасни устни... Очите, които гледаха с твоята т.нар. "любов"... Ръцете, които ме докосваха изпиващо... Защо ти беше това? За да загубя още нещо в живота си ли? Добре, но помни, че ще го преживея... Някак.
Обръщам се назад. Песни, картини, снимки, звуци, смях.
Поглеждам сега. Викове, удари, крясъци, истерии, болка.
Гледам в бъдещето. Празнота.
И се питам само: кому БЕШЕ нужно това, което си причинихме?!?
Обръщам се назад. Викове, удари, крясъци, истерии, болка.
Поглеждам сега. Песни, картини, снимки, звуци, смях.
Гледам в бъдещето. Празнота.
И се питам само - кому Е нужно това, което си причиняваме?!?!
Обръщам се назад. Празнота.
Поглеждам сега. Празнота.
Гледам в бъдещето. Празнота.
И сe питам само - кому ЩЕ е нужно това, което ще си причиним?!?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Терзийска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...