С малко думи и няколко жеста пак на същото място имаме среща. И сме си до болка познати, а всъщност толкова далеч един от друг. Кой би осъдил съдбата, че така ни раздели? Кой от двама ни ще поеме вината, за да може поне единия от болката да се спаси? Кой би върнал времето назад, ако знаеше колко ще горчи? Отговорите са ясни - нито един от нас не съжалява и не иска да върне времето назад, ако би могъл да го направи, никога не би разбрал какво е всъщност любовта. Щастливи трябва да сме и за тази сладка болка, за любовта, която още дълго ще гори, макар и да остане само жарта от нея. Как бихме могли да се отречем от това, което сме - родени един за друг, но по различно време.
И пак след толкова време, пак гушната във теб стоя и запечатвам в мислите си всяко вдишване, всяка целувка - зная, че дълго няма да те има. Боли от тази наша малка среща, аз помня всички други преди нея. Боли от това, че е толкова красива и кратка, времето бързо ни предава. Виждаш ли, дори то не желае и отхвърля любов ...