Стилът "Емо"
Напоследък в България набира сили така нареченият стил "Емо". Наименованието му идва от Emotion, което представлява стил в музиката, възникнал през осемдесетте години. Този стил представлява музика, която възпява предимно самоубийствата, мазохизма, агресията. Слeд концерт на такава тематика, редовно има плачещи и крещящи фенове. Начинът на обличане на така наречените "Емота" е смеска от пънкарски и готически дрехи. Среща се предимно при момичетата на възраст от 12 до 18 години. Много голяма част от хората, които претендират, че са "емота", дори не знаят какво означава това. "Емотата" са в дълбока депресия и са склонни към самонараняване и дори самоубийство. Също така, много деца копират стила им на обличане и си мислят, че са интересни, но са в огромна грешка! Хората, които са в депресия, никак не ги интересува дали изглеждат интересно и как изобщо изглеждат. Те не намират смисъл да живеят и си причиняват болка, за да привлекат внимание и да не са абсолютно сами. Този стил предизвиква както съчувствие у околните, така и нещо отблъскващо, така че не мисля, че трябва някой да се прави на емо. Не мисля, че този стил е най-подходящ за хората в депресия, защото те по този начин се изолират и по никакъв начин не могат да си помогнат, а имат нужда от професионална помощ, в случая - от психолог. Не пожелавам на никой да става емо, макар че много хора го намират за забавно и интересно!!! Това изобщо не е забавно! Напротив! Дори е трагично, че между тези, които само копират стила на обличане, има и такива малки деца, които от толкова ранна възраст имат толкова проблеми, толкова голяма агресия и толкова мъка и тъга, скрити в себе си! Ако имам възможност, бих призовала всички да не избягват емотата, а да им оказват подкрепа! Да не ги оставяме да се превърнат в това, в което се превръща един депресиран човек, останал напълно сам и без никаква подкрепа! Помогнете им, защото някога и Вие, може да имате подобен проблем, да имате нужда от помощ, а никой да не ви помогне...!
© Ивана Петкова Все права защищены
Аз не харесвам този стил нито като обличане, нито като мислене и справяне с проблемите. Смятам, че емотата (независимо дали са истински или се преструват) имат нужда от ПОМОЩ, за да разберат, че е по-добре и по-интересно да си щастлив и усмихнат, а не да криеш очите си и да режеш вените си!
Истински депресираните хора не си правят прически с 1 тон гел, не се интересуват за цвета на дрехите си. И ако искат да се самоубият, го правят. Не се снимат със сиропи и ножици и т.н. Много е жалко, че някои не само се опитват да копират нещо ужасно, ами и го копирват по ужасен начин! (това пък какво значеше..)
Та исках да кажа, че съм ПРОТИВ емотата напълно.
Приятен ден.
"И най-смелият от нас обаче се страхува от себе си." (Оскар Уайлд, "Портретът на Дориан Грей"