Неопровержимо е, че интуитивната (неосъзната) човешка епистемология в същността си е нерационална, и това е именно защото рационализмът, така или иначе, не води до дълготрайна истина. Проблемът на логическите структури, на база които работи разсъдъкът, е че по никакъв начин не носят дори проблясъци за потенциален отговор на вечните въпроси, които поставя онтологията. Доста иронично, но тази тенденция кристално чисто може да бъде наблюдавана в един от най-основните дялове на философията. Метафизиците никога не се се съгласят един с друг. Сред по-известните умове, ал-Газали (11ти век) изказва пръв това наблюдение в един от най-известните си трудове - „Несъстоятелността на философите“. А в модерния, крайно арогантен, западен свят ни учат, че Кант (18ти век) е иноваторът, пръв развил тази идея. Не е възможно метафизиците да постигнат някакво съгласие, не защото метафизиката е лоша, напротив. Човешката наивност винаги е била движещата сила на разруха, най-вече в средата на разсъдъка. Тя мож ...