Годината е 1945. Краят на Втората световна война. Ясно е кои са победителите, ясни са и губещите. Хората желаят мир и справедливост и в края на войната тези два бляна изглеждат постижими. Много скоро обаче тези илюзии са смазани. Победителите започват да изнасят революции, да делят сфери на влияние и да налагат форми на управление. Стига се до едно ново глобално противопоставяне - "Студената война". Европа се разделя на две половини, на два противоположни свята. И за да са сигурни победителите, че и "пиле" няма да прехвръкне между двата свята, построяват Берлинската стена - символ на разделението.         

Последствията са огромни, цената - неизмерима. Двата свята взаимно се "плюят" и мразят, сочат с пръст слабостите на другия, не признават постиженията му, надпреварват се за могъщество. Хората страдат, те плащат цената. Но кой плаща по-голямата цена е въпросът? Ние, без съмнение. Всичко, което се случва на Запад, отвъд "желязната завеса" е пълно с мръсотия, зло, разврат. И така ние сме отделени от техния напредък и тяхната култура.         

И докато хората отвъд "завесата" карат Мерцедеси, BMW-та, ние си "пъпъркаме" с лади, волги, вартбрузи, трабанти и една грозотия с колела - москвича. А когато видим западна кола си казваме:"То, това не е кола, мога ли аз с нея да си карам чувалите с картофи?". Или пък:"Гледай колко е ниска, с нея няма начин да стигна до село!". Да, говорим така, но автомобилите им са по-добри, а ние ги обвиняваме, че те са виновни, да не стигнем до село, а не осеяният с дупки път. И това е само един аспект от живота. Да не забравяме технологиите. Докато на Запад хората имат цветни телевизори, които можеш да носиш под мишница, ние имаме черно-бели телевизори, които за да пренесем в другата стая ни трябва мотокар или пък кран. Да, това са реалностите.         

Всичко, което се случва отвъд "завесата" е пропито то зло, от ръката на дявола, води до крах, но чудно - те процъфтяваха. Културата им достига своите най-големи постижения, но ние не ги признаваме. "Beatles" са просто четирима смешници, които се заблуждават, че могат да свирят. "Queen" също са смешници, но освен това Фреди Меркюри не може да пее, а на всичкото отгоре е и педал. "PinkFloyd" са просто наркомани, следвани от такива, а "IronMaiden" сатанисти, следвани от такива. Макар за последните критиците да твърдят, че са наследници на класическата музика. Да, това ни втълпяват, в това вярваме, и оставаме слепи за тяхното изкуство, не можем да се докоснем до него. Малко са просветлените и щастливите, почувствали го.         

На Запад хората са различни помежду си - с къси коси, с дълги коси, с обеци или без, с татуировки, без, носят различни дрехи. Всеки изразява свободно индивидуалността си, без страх, а ние тук сме като стадо овце: всичките бели, добре остригани, водени в някаква посока от един глупав овчар. Появи ли се черна овца я стъпкваме.         

Ще кажете: "Да, цената на "Студената война" е голяма,"желязната завеса има много лоши страни, но има и положителни. Ерата - секс, наркотици и рокендрол не ни завладя." И може би имате право донякъде. Но хората отвъд "завесата" изпробват всичко, изживяват много, трупат опит и оценяват кое е лошо и кое добро. Те живеят и творят, а ние съществуваме. Опазени сме от някои пороци, за да може после да ни връхлетят с двойна сила.         

Цената се крие в напредъка, в изкуството, в културата, в свободата, в живота. Това е дългът, който изплащаме.