Всичко, което искам, е да върна онзи момент, в който се чувствах истински щастлива. Прегръщайки теб и усещайки топлината на тялото ти. Представям си как вървиш към мен с усмивката, озаряваща деня ми. Прескачам от реалността в мечтите и нещо в мен умира. Знаейки, че този момент никога няма да се върне, тъгувам по загубената възможност. Може би единствената, която съм имала и пропилях по такъв глупав начин. Съжалявам, че обичам да отблъсквам хората, които ме обичат. Те се примиряват, а аз оставам винаги наранена. Не осъзнаваща грешките си, търсеща вината винаги в околните и никога в самата мен. Истината е, че греша. Безброй пъти, без да призная и без да поискам прошка. Въобразявам си, че с усмивка ще мога да залича всички беди, които съм нанесла. Кого ли заблуждавам? - Никой, освен себе си. Копнея по изгубените възможности и загубения шанс да бъда истински щастлива. Всичко, което искам, е да върна времето назад, да покажа, че мога да обичам така, както никога. Да бъда себе си, поне веднъ ...