Две мечета от стъкло стояха в очакване някой да ги купи и да им даде смисъл за живот. А те имаха нужда от любов. Сърцата им бяха толкова големи и пълни с топлина, че едва се побираха в лапичките им. Реших да се зарадваме с тях за Коледа.

 Декемврийският вятър ме подгони, но не ме спря. Скоро пристигнах пред магазина. Вратите му се отвориха широко и топлият въздух ме подкани да вляза. Наоколо беше пълно с всякакви лъскави украси. Плюшени, златни и сребърни играчки. Изведнъж нещо под обувката ми изхруптя. Вгледах се. Това беше парченце стъкло. Просълзено око се взираше в мен. Сърцето ми се сви от мъка при мисълта, че принадлежи на едно от моите мечета. Започнах да събирам стъклата. Към мен се присъедини непознато момиче. Заедно засъбирахме. Мечетата сътвориха чудо – разкриха, че все още има състрадателни хора. А ние върнахме кашончето със стъклата на щанда. Момичето ми се усмихна разбиращо и отмина.

 Не след дълго между рафтовете нещо проблесна и привлече погледа ми. Между коледните свещи и фигурки на ангели сияеха две сърца в червено. Моите мечета ме очакваха! Купих ги без да се замисля и се прибрах у дома. Внимателно ги извадих от кутията – сякаш бяха от най-фин кристал. Те ме гледаха щастливи, а аз тях. В мен бушуваха емоции, защото добротата в хората е жива! Благодаря ви, мечета!