5 янв. 2025 г., 13:31

Свещ

603 2 7
1 мин за четене

    Гледам интервю с Белослава и ме изби на философия. Реших да споделя мислите си с вас. Е! С който отдели време да ги прочете и коментира.

    Всеки човек е роден, за да свети. Кой по - силно, кой по - слабо, кой само в личното си пространство, кой осветява широки пространства - всеки свети! Щом е жив - свети! Тази светлина трябва да се обича и пази! Тя прави планетата ни уникална! Та, замислих се за светлината на свещта. Слаба, но стопляща ръцете, които я държат. Тази светлина за пренебрегване ли е? А, тази, на запалената клечка кибрит? Свикнали сме с елекрическата светлина. Свикнали сме с прожектори, с цветни светлини. Станали са, някак, естествена част от живота ни. Но, ето, по празниците се срина електропреносната мрежа и много, много хора останаха на свещи. Тогава, може би, поне някои хора са оценили свещта. Въздигнали са нейната светлина, която, макар и слаба, осветява пространството им, прави го топло и романтично. В него изпъкват лицата на най - близките и любими същества! И ние сме благодарни за това, че ги има, че са край нас и че тази слаба светлина насочва вниманието ни към тях. Същото е и с човешката светлина. Някои светят ярко. Заслепяващо. Като слънца. Други - слабо. Едва мъждукат. Като далечни звезди. Понякога светлините примигват. Нещо минава и хвърля сянка. Значи, съответния човек е разклатен от нещо. Загубил е равновесие. Може да е паднал! И, докато почти всички го съдят за това, някой му подава ръка. Изправя го. Крепи го, докато той отново засвети стабилно. Мисля, че всяка светлина е ценна и трябва да се подкрепя! Колкото и незначителна да изглежда! Може би това е единствената светлина за дадено пространство! А, без светлина сме безпомощни! Дезориентирани!

 Не съм от хората, които се взират в небето. Но, взирам се в човешкото пространство. Погледът ми скача от едно осветено към друго множенство. И едва днес, Белослава ми отвори очите. Тия бляскави петна затъмняват, скриват останалото пространство, а то е тъканта, върху която те светят! И също свети! По - слабо, но свети!

 Отдавам, вече осъзната, почит на тази слаба светлина, която дава възможност на ярките да блестят!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Люси? Тези, дето я нямат, мислят, че светят най - силно! А, всъщност, привличат погледи с мрак!
  • Светлина дават само тези, които я имат. Завистливите гледат да я удавят в мрак. Много хубаво написано,Маргарита!
  • Няма. Но и рядко се замисляме за това, Стойчо. И някак се пристрастяваме към изкуствената светлина на някои хора. Като мушици сме. Благодаря ти!
  • За много години, Маргарита!
    Има ли по-естествена светлина от тази, която получаваме даром от небето?И от тази, която носим в душите си!
  • За много годи и Младен и Иви! Светете!

Выбор редактора

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...