5.01.2025 г., 13:31

Свещ

599 2 7
1 мин за четене

    Гледам интервю с Белослава и ме изби на философия. Реших да споделя мислите си с вас. Е! С който отдели време да ги прочете и коментира.

    Всеки човек е роден, за да свети. Кой по - силно, кой по - слабо, кой само в личното си пространство, кой осветява широки пространства - всеки свети! Щом е жив - свети! Тази светлина трябва да се обича и пази! Тя прави планетата ни уникална! Та, замислих се за светлината на свещта. Слаба, но стопляща ръцете, които я държат. Тази светлина за пренебрегване ли е? А, тази, на запалената клечка кибрит? Свикнали сме с елекрическата светлина. Свикнали сме с прожектори, с цветни светлини. Станали са, някак, естествена част от живота ни. Но, ето, по празниците се срина електропреносната мрежа и много, много хора останаха на свещи. Тогава, може би, поне някои хора са оценили свещта. Въздигнали са нейната светлина, която, макар и слаба, осветява пространството им, прави го топло и романтично. В него изпъкват лицата на най - близките и любими същества! И ние сме благодарни за това, че ги има, че са край нас и че тази слаба светлина насочва вниманието ни към тях. Същото е и с човешката светлина. Някои светят ярко. Заслепяващо. Като слънца. Други - слабо. Едва мъждукат. Като далечни звезди. Понякога светлините примигват. Нещо минава и хвърля сянка. Значи, съответния човек е разклатен от нещо. Загубил е равновесие. Може да е паднал! И, докато почти всички го съдят за това, някой му подава ръка. Изправя го. Крепи го, докато той отново засвети стабилно. Мисля, че всяка светлина е ценна и трябва да се подкрепя! Колкото и незначителна да изглежда! Може би това е единствената светлина за дадено пространство! А, без светлина сме безпомощни! Дезориентирани!

 Не съм от хората, които се взират в небето. Но, взирам се в човешкото пространство. Погледът ми скача от едно осветено към друго множенство. И едва днес, Белослава ми отвори очите. Тия бляскави петна затъмняват, скриват останалото пространство, а то е тъканта, върху която те светят! И също свети! По - слабо, но свети!

 Отдавам, вече осъзната, почит на тази слаба светлина, която дава възможност на ярките да блестят!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Люси? Тези, дето я нямат, мислят, че светят най - силно! А, всъщност, привличат погледи с мрак!
  • Светлина дават само тези, които я имат. Завистливите гледат да я удавят в мрак. Много хубаво написано,Маргарита!
  • Няма. Но и рядко се замисляме за това, Стойчо. И някак се пристрастяваме към изкуствената светлина на някои хора. Като мушици сме. Благодаря ти!
  • За много години, Маргарита!
    Има ли по-естествена светлина от тази, която получаваме даром от небето?И от тази, която носим в душите си!
  • За много годи и Младен и Иви! Светете!

Избор на редактора

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...