3 дек. 2018 г., 08:52

Светлина в нощта 

  Эссе » Другие
908 2 2
1 мин за четене


Човекът гледаше рекламите по Нова телевизия и сякаш скучаеше.
Над него една светулка трептеше тревожно около лампата в стаята.Нейните очи не привличаха цветовете на дъгата след дъжда... Тя светеше, когато навън всичко е обвито в пашкула на съня.
Тъмнината бе повторната нейна природа. Вторичният живот се съживяваше след първичното трептене на тази светеща точица.
Тревогата на светулката се предаде и на седящия човек. Той нервно се прозя, потърси кутията с цигари, но явно не я намери и промърмори нещо под носа си. Спеше му се, за секунди си помисли да си легне, но холът се изпълни с упорити въздишки.Имаше още време до полунощ.
Лампата продължаваше да свети.Като нея- светулката, с нежното име Светлана.
Този ден тя изпита угнетеност от обида, нанесена от добър приятел. Чудно как една раздяла с доверен другар, затваря очите за видимото!
Чудно как за часове се променя съдбовно посоката на живота!
Чудно ли?
Оказа се,че  е попаднала в обикновена стая, между четири стени, с мебели, печка, маса, телевизор, книги... и тази полюлейна лампа.
Човекът, с досада следеше филма по един от каналите.
Светулката осветяваше самата себе си, за да се слее с безкрая, с пространството на очакванията. И ако щастието и е краткотрайно, то е защото са наранени нежните перлени крилца, венчето около малкото тясно чело, и устните, от които можем да пием нектара на радостта.
Ако всички ние успеем да се научим като Светлана как да се справяме с болката и тъгата, не бихме затворили своите очи за клопката на отчаянието.Ще мислим повече по какъв начин да балансираме изгарящите чувства по въжетата на любовта. За да срещнем онази-изпепеляващата обич!И няма да се налага да търсим повече.Няма да сме уморени и отегчени.Тогава тишината е ще пристан за отмората.
Светулката тревожно трептеше около лампата и плачеше. Чакаше покоя, а сърцето измерваше ударите на нощта.
Човекът реши да поспи и угаси светлината. Не разбра,че тъмнината може да е надежда, но и огън,от който се умира...
                                                                                                                                                                         

© Ана Янкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за мнението,Стойчо!🙂Радвам се, че съм те докоснала!
  • Дълбок психологически разрез или дисекция, като хирургически термин,е всяко твое есе, Ана! Но намирам за естествено да разглеждаме душата като двигател за емоционалното състояние на героя (героинята) върху фона на светлината!
    Поздравления за предаденото и изстрадано състояние на една наранена любов!
Предложения
: ??:??