Светът е мръсно място, с това ще започна, мръсно място, място пълно със злоба, лъжи и интрижки. Място на ужасите. Страшен филм на ужасите. Защо? Защо няма справедливост и баланс... Защо обикновено най-истинските хора страдат, защо? Защо най-често те са хората, които плачат, докато не заспят. "Всички сме равни", оо, наистина, защо едни се раждат черни, други - бели, едни - богати, а други бедни, едни - болни, а други - здрави, някои хубави, други грозни. Наистина ли сме равни? Защо някои хора получават всичко наготово, а други се борят с кръв и сълзи, а понякога дори и не успяват... Защо трябва едните да са готини, а пък други загубени, едни красиви, други грозни, кой определя това? Не можем ли всички да бъдем просто хора? Защо има толкова страдание и болка? Защо живеем в един объркан свят, в който никой не е искрен, в който се опитваме да впечатлим хората, които не харесваме, свят, в който чувствата са неистински. Всеки ден е като карнавал. Всеки ден, всеки един от нас носи маска. А когато маските паднат, оо, господи... Избиваме се взаимно. А вече да уважаваш хората, които те мачкат, а себе си не, не е парадокс... Свят, в който никой не уважава себе си достатъчно, за да си тръгне от някой или нещо, което не ти служи или прави щастлив. Всеки говори за любов, а никой не дава любов. А най-лошото? Най-лошото е, че всеки, който бива наранен, става точно като този, който го е направил... Най-лошото е, че най-добрият ни приятел винаги става най-лошия ни враг, а ние ставаме точно такива, каквито сме казали, че никога няма да бъдем. Най-жалкото? Най-жалкото е, че при повечето случаи хората стават нещо против волята си, само заради мнението на другите... Вечният въпрос? Дали светът ще се оправи или пък ще се влошава все повече с всеки изминал ден, като накрая хората се избият сами взаимно заради титли, раси и пари?! Светът е мръсно място, с това започнах и с това ще завърша.
© Драгана Пешева Все права защищены