Светът и усмивката

Светът е нашият дом. В него сме се родили и за добро или лошо всеки ден той e различен. Защо ли? Защото ние се променяме... Ставаме по-добри и той с нас става по-приятен, ставаме по-лоши и след това светът ни е крив - искаме да го направим друг. Но не е ли това нашият начин да нагодим обстоятелствата спрямо себе си? И как да го променим? Искаме да стане по-добър за нас, но няма ли да пострадат други от това? А на земното кълбо има много хора. Те са различни по националност, език, етнос, раса и професия. Можем ли да променим всички тях? Някои винаги ще се стремят към красивото, а други – към злото и така ще правят проблем, след проблем, не защото са лоши, а защото не знаят за доброто. Излиза, че най-важно е аз да знам за доброто. Тогава ще чета за него и ще гледам филми, в които то побеждава. Но какво ще постигна? – нали толкова филми и книги има и все за доброто. А то като че ли става все по-малко и по-малко. Страх ме е, че някой ден ще се събудя и няма да го има. Какво да направя?
Нека да помисля: Ако следваме пътя на логиката, малко добро не може да промени цял свят, а от друга страна народната мъдрост казва, че „Капка по капка – вир става!”. Но как капките добро да станат много? – в това е въпросът. Опитът ми показа, че аз не мога да накарам никой да направи нещо насила, а когато отвръщам на лошото с лошо, то става по-голямо.
Следователно трябва да стане по друг начин и някак естествено. А какво по-естествено от истинската усмивка, от която извира обич...? Казват, че любовта е по-силна от злото, а усмивката – заразна. И като че ли е вярно. Но тогава защо повече хора са намръщени и сериозни? Реших да направя опит: Един ден излязох и напук на всичко се усмихвах на всички. Изненадващо за мен повечето от тях ми отвърнаха със същото, без да ме познават, а аз не се притеснявах, че ще ме помислят за луда. А дори и така да е – нали предизвиках много усмивки. Освен това през целия ден ми се случваха хубави неща. Е, значи може...?! Остава само да не се отказвам никога или ако забравя да се усмихвам – да е за малко.
В друга книга пише, че можеш да имаш само това, което можеш да видиш. Но как да бъдем усмихнати, като не можем да видим усмивка. А светът е такъв, какъвто е в нас. И нали е заразно...

Тогава...  ще се усмихвам...