Ако свободата е благо, то ние или сме лишени от него или не го притежаваме напълно. Ако свободата е ценност, то всеки, който я притежава би я съхранявал и би бил горд с притежанието си. Тогава свободата става привилегия, а не право.
Колко е примамливо на пръв поглед да можеш да правиш всичко,каквото искаш, да избираш всеки път нещата по желание, а не по важност, да не зависиш от другите...Кой не би искал да е господар на самия себе си?Всеки иска да има повече права, но забравя, че с увеличаването им се увеличават и задълженията му. В действителност обаче пълна свобода няма. Страх ме е да си помисля какво щеше да стане, ако всеки можеше да действа самоволно и без да се съобразява с околните. Светът щеше да е една безразборна и хаотична сбирщина от безполезни същества, интересуващи се единствено от собственото си благо, но свободни! Такава неограничена и егоистична злоупотреба с правата, които имаме, не наричам свобода, а свободия, защото свободата не е равна на щастие, а ограничението о ...