Заспивам. Луната ме гали с топлите си лъчи, а звездите тананикат песничка за лека нощ.
      Сънувам. Сънувам най-сладкият сън - толкова мил, толкова нежен. Усмихвам се. Не искам този сън да свършва. Най-сладкият сън...
      Докато не се появи ти - и всичко вече е кошмар... Луната вече не ме гали, тя пробожда плътта ми с ледено студените си копия. А звездите, наместо сладка песен, бучат около мен и бодат очите ми. Пищя, докато не се събудя...
      Било е само сън!
      Но ти не си сън - ти си реален и можеш да дойдеш и да направиш живота ми кошмар, когато поискаш. А аз няма да ти попреча - просто ще седя и ще ти се възхищавам. Ще мечтая да се доближа до теб, но никога няма да посмея, защото просто не съм достойна за теб!
     Чакам те. Ела и разруши всичко, което имам. Не ме е страх, напротив - мечтая за това, защото поне за миг ще сме заедно...