Преди много години геният Херман Вайл, известен учен и мислител /интелектуален съратник на Алберт Айнщайн/, написа забележителната си книга "Симетрия" /издадена у нас от издателство Наука и Изкуство през далечната 1969г./. Там - по един постижим единствено от големите умове начин, Вайл осветли напълно това понятие, така че то да стане ясно и на простосмъртните. Пак Вайл, в една невероятна своя статия със заглавие: "Основните характеристики на физическия свят" /фигурираща в избраните му трудове/, показа, че симетрията, а следователно и Тайната на битието, се основава на две фундаментални мирови константи - константите Алфа и Епсилон. Константата Алфа е същата онази безразмерна величина, приблизително равна на числото 1/137, известна още като константа на фината структура. Тя е открита през 1916г. от Арнолд Зомерфелд. Всеки два електрона, намиращи се на разстояние r един от друг се отблъсват помежду си със сила равна на  Алфа/ r^2 и се привличат със сила равна на Епсилон/r^2. Безразмерната величина Епсилон е приблизително равна на 1/10^41. Любопитното тук, е че числото 10^41 е равно на квадратен корен от броя на частиците материя в нашата вселена, което съгласно една знаменита хипотеза на Пол Дирак, дава следствието, че това число съвпада с времето за съществуване на нашата вселена /мерено в атомни единици/. И така, Вайл ни посочи пътя на демистифициране на голямата загадка за симетрията, тази фундаментална характеристика на битието. Симетрията е свързана с микросвета, а още по-точно - тя е продукт на енигматичното време, чийто квадрат произвежда, с точност до съвпадение, броя на материалните частици в нашата вселена. Но всичко е информация, или както е модерно сега да се казва - всичко е Единно Информационно Поле /ЕИП/. Битието предава информация, а на свой ред информацията е коренът на битието. Ако огледаме в едно обикновено огледало несиметричен предмет, то съвкупността от него и образа му ражда ново образувание, което е симетрично. Оглеждайки това образувание отново в същото огледало ние не можем вече да получим нещо качествено ново като информация от него. Тоест симетричните структури при оглеждане в огледало не произвеждат нова информация, докато асиметричните произвеждат симетрични структури, информационно нови, които вече са огледално непродължими. Казаното дотук ме наведе на мисълта, че във вселената трябва да съществува феномен, който си позволих да нарека информационно огледало. В информационното огледало се оглеждат не структури, а информация. Основното свойство на информацията е, че тя е винаги асиметрична. Затова от нея може да се произведе нова информация чрез оглеждането й в информационно огледало. Информационното огледало е нещо като антиатрактор - то разширява подадената информация и може от една единствена информационна точка да сътвори вселена, чрез процес на разширяване. Този процес може да е безкраен, но може и да е краен. В последния случай той е цикличен. Тоест изходната информация се разширява до известна граница, след което се превръща отново в себе си. Така ще се раждат всички информационно непродължими структури. Считам за твърде вероятно нашата вселена да е възникнала именно чрез информационно огледало, в което първоначално се е огледал един квант информация. В това разбира се има и нещо нарцистично. Но като се замислим, нищото не е в състояние да се огледа в никакво обичайно огледало, защото като нищо просто няма какво да огледа. Но огледано в информационното огледало, нищото престава да бъде нищо от информационна гледна точка. То е  огледано нищо, което вече означава нещо. Ето защо: "битието се ражда от небитието", както ни учи великият даоски учител Лао Дзъ. Но за да се роди битието от небитието, необходимо е съществуването на информационното огледало. От само себе си се разбира, че съществуването на информационно огледало обезсилва напълно мита въведен от Юлиус Роберт фон Майер, широко известен днес под наименованието Закон за съхранение на енергията. Тази измислица е все още свещената индийска дойна крава на физиците. Но както на всяко едно заблуждение, дошъл е редът и на това да слезе от сцената на науката.

Бел. на автора: Есето е само опит за споделяне на хипотезата за съществуване на антиатрактора, който нарекох Информационно огледало.