17 нояб. 2007 г., 12:18

Съвременна приказка

3K 0 16
1 мин за четене
 

               Съвременна приказка

 

   Без главни герои... Както се  казва - всяка прилика е случайна...

 

   Един сайт. Всички потребители в него се регистрират с псевдоними. Даже не е задължително да посочат истинските си имена. Удобно за мнозина. Дава свобода. Свобода да изразиш мислите си в стихотворна форма, като разказ или съждение... Примамливо... Отначало всички изглеждат еднакви - подредени само като имена в телефонен указател. После се зачиташ... Попадаш на фантастични творения. Оформяш си свои фаворити. Било, защото са те накарали да се замислиш, било, защото са дръпнали чувствителна струна и са върнали спомените ти с някоя фраза или изтървана думичка... Смайваш се понякога от коментарите. Има съвсем добронамерени. Има и такива - недоброжелателни, да не казвам злостни... Вярно, не всичко, което е написано е достатъчно грамотно или пък изказът е размит и неясен. Хората с вродени таланти са много малък процент от всички останали. Къде е отишло предимно самоуважението? Първо - когато пишем... Хубаво е да сме по-старателни и да изпращаме материал, като внимателно го оглеждаме за грешки всякакви - правописни, граматически, стилистични... А пък, когато четем... Никой не ни задължава да го правим! Кой ни е дал право да се обиждаме? Ако не можем да кажем благонамерени думи, то просто нека да подминем... Но е прекрасно, че има толкова хора, които пишат - добре или лошо... Те са събрали смелост да изкажат най-съкровените си мисли, нежни чувства или провокирани емоции!... А чрез обмяната на мисли успяваме най-добре да опознаем себе си... Да намерим пътечка, ако сме се лутали... Всички сме субекти - на един му харесва едно, на друг - друго... Известността не винаги ни гарантира качество, нито пък качеството - известност... Нито някой може да знае какво ще отключи у този, който чете написаното... Ако ни тропа на прага главозамайване, да посмачкаме егото си... Критиката може да бъде градивна! И да не подскачаме като ужилени на всяко различно мнение... Да се замисляме... С всеки прочетен ред да ставаме по-добри! Така ли е?

 

                                                                 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...