17 нояб. 2007 г., 12:18

Съвременна приказка

3K 0 16
1 мин за четене
 

               Съвременна приказка

 

   Без главни герои... Както се  казва - всяка прилика е случайна...

 

   Един сайт. Всички потребители в него се регистрират с псевдоними. Даже не е задължително да посочат истинските си имена. Удобно за мнозина. Дава свобода. Свобода да изразиш мислите си в стихотворна форма, като разказ или съждение... Примамливо... Отначало всички изглеждат еднакви - подредени само като имена в телефонен указател. После се зачиташ... Попадаш на фантастични творения. Оформяш си свои фаворити. Било, защото са те накарали да се замислиш, било, защото са дръпнали чувствителна струна и са върнали спомените ти с някоя фраза или изтървана думичка... Смайваш се понякога от коментарите. Има съвсем добронамерени. Има и такива - недоброжелателни, да не казвам злостни... Вярно, не всичко, което е написано е достатъчно грамотно или пък изказът е размит и неясен. Хората с вродени таланти са много малък процент от всички останали. Къде е отишло предимно самоуважението? Първо - когато пишем... Хубаво е да сме по-старателни и да изпращаме материал, като внимателно го оглеждаме за грешки всякакви - правописни, граматически, стилистични... А пък, когато четем... Никой не ни задължава да го правим! Кой ни е дал право да се обиждаме? Ако не можем да кажем благонамерени думи, то просто нека да подминем... Но е прекрасно, че има толкова хора, които пишат - добре или лошо... Те са събрали смелост да изкажат най-съкровените си мисли, нежни чувства или провокирани емоции!... А чрез обмяната на мисли успяваме най-добре да опознаем себе си... Да намерим пътечка, ако сме се лутали... Всички сме субекти - на един му харесва едно, на друг - друго... Известността не винаги ни гарантира качество, нито пък качеството - известност... Нито някой може да знае какво ще отключи у този, който чете написаното... Ако ни тропа на прага главозамайване, да посмачкаме егото си... Критиката може да бъде градивна! И да не подскачаме като ужилени на всяко различно мнение... Да се замисляме... С всеки прочетен ред да ставаме по-добри! Така ли е?

 

                                                                 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...