Не съм като другите и често оставам неразбрана. Не се интересувам съществено от мнението на хората и малко са тези, които допуснах до себе си и ме опознаха. Не съм от момичетата, които слагат много грим, за да прикрият недостатъците. Аз съм от онези, които смятат, че недостатъците трябва да бъдат приемани като част от човека, а не да се крият. Не съм от онези, които често обличат късите рокли и слагат високите токчета. Аз съм от другите... от тези, които скачат в кецовете и обичат да се разхождат под дъжда и там търсят своето прераждане.
Никога не съм била част от тълпата и още в училище много хора ме смятаха за особена. Не обичам да споделям с никого, но в душата си пазя хиляди чужди тайни, това донякъде ми тежи, но от друга страна не мога да спра да бъда кошчето за душевни отпадъци на всичките си познати. И аз като другите имам мечти, но съзнавам, че те може и никога да не се сбъднат. Наскоро един човек попита мен и приятелите ми "Къде бихте искали да отидете някой ден?". Замислих се ...