Абортът и правото на живот!



Началото на всяко есе, „леещо се от душата ти”, винаги е много трудно. Имаш толкова много неща да кажеш, но просто не знаеш откъде да започнеш, или просто не можеш да измислиш подходящо и до някаква степен „оригинално” начало. Няма и да се опитвам да започна темата с някаква поука или цитат, просто искам да напиша нещата така, както ги виждам, а не така, както са.
И трите теми, дадени ни да разсъждаваме над тях, носят едно и също „послание”, а именно: отнемането на човешки живот, било то доброволно или по принуда. Аз избрах темата за „Абортът и правото на живот”, не защото вероятно е най-колосалната тема и наистина има какво да се каже, а защото е най–близка и пряко свързана с нашия живот на този етап.
Както казах, другите две теми не се различават кой знае колко от избраната от мен, може би само мястото, действията и начините са различни, но като цяло и трите теми засягат въпросът:
„Трябва ли правото за живот да ни бъде отнето или може да се борим?” Да се борим е силна дума, не можем нито аз, нито вие да се борите срещу нещо, което не е пряко свързано нас.
Трябва все пак да кажа и моето мнение по въпроса – За или Против аборта?
Амиии, доста дълго се чудих и мислих и най – накрая избрах становището, което ще заема.
И точно тези мисли ще вмъкна в това училищно есе, което освен оценката ми, нищо друго не може да промени.
Отговорът на въпроса ще стане ясен, ако госпожа ****** има търпението да изчете всичките ми писания… по това можем да съдим, че така или иначе ще разберем.
Абортът е действие, чрез което „плодът” на жената се умъртвява още преди да е излязъл на бял свят. Някои хора считат това за чисто убийство, НО би ли прибягнала всяка една жена до аборт, ако знаеше, че има друга алтернатива?
Абортът „осакатява” не само плода, но и майката. Коя майка би живяла спокойно с мисълта, че е убила доброволно собственото си дете?
А коя майка би живяла нормално с мисълта, че е дала живот на детето си, но то е някъде далеч от нея, в един от милионите по света домове за изоставени деца, или, по–лошо - някъде на улицата, просещо за парче хляб и проклинащо жената, която го е оставила да се скита без посока, да се бори за живота си във всеки един момент. А дали са много децата, които на тази крехка възраст успяват да се преборят?
Ако предоставим „възможност” на малкото ни детенце - да израстне в дом за изоставени деца, в който няма сигурност, няма права, а, още повече, няма хора, заинтересувани от развитието, бъдещето и сигурността на детето - не е ли това вид емоционално и психическо убийство? Да знаеш, че си отхвърлен от най-близкия ти човек, на когото трябва да разчиташ и от когото трябва да си обичан. Този човек просто липсва и тази липса, допълнена с условията и лишенията, в които живееш, могат да те сринат толкова дълбоко, че „ако искаш да излезеш, ще трябва да копаеш надолу”.
Но, в друго време и при други обстоятелства, никога не знаеш дали точно ти не си роден под щастлива звезда. Може да нямаш мечтаното семейство и това още повече да те стимулира и амбицира, да изградиш своето „перфектно” семейство,да станеш богат лекар и лека - полека животът да се нареди..
Или друг вариант - да попаднеш при любящо семейство, неспособно да има собствени деца и там да те дарят с любовта, която заслужаваш.
Но колко от нещата наистина се подреждат като вълшебна приказка? И какъв е шансът точно ти, който си се появил нежелан на света, да получиш живота, който всички заслужават. И струва ли си наистина риска ?
Някои майки избират аборта като вид улеснение” както за тях ,така и за съществата, рястящи в тях..
А ти какво би избрал? 

Всъщност това, което всеки един би избрал, няма никакво значение. Не можем  -нито аз, нито ти - да съдим някой, на чието място никога не сме били, или за нещо, което никога не сме преживяли. Не може и не трябва да бъдем съдници на чуждата съдба, още по–малко, когато не можем да понесем последствията. Всеки сам прави избора си и плаща цената му.