Ти си моята лудост
Ти си моята Лудост
Денят догаряше в полумрак.
Сенките се разбягваха пред краката ми, подплашени сякаш от звука на стъпките
Успях. Навреме!
Срещите ни никога не се променяха. Винаги вечер, все едно те е страх от хората... или от светлината.
Та ти си светлината!
Чакам те. Закъсняваш...
И онази топка в гърдите... както първия път.
Прекалено малък, за да съм реален, започвам да се смея, докато не повърна.
Стоейки на ръба, усещам погледа на стоте ти чифта очи, забит в гърба ми.
- Не си сам... сам. Аз съм тук!
Скачам!
Бездната на съзнанието ми е много дълбока. Падането - дълго и спокойно. Протягаш топлите си и меки ръце, за да ме уловиш. Дъхът ти мирише на роса.
Тръгваме, хванати под ръка и вървим през паркове, потънали в зеленина. Булеварди, препълнени с чувства. Притиснал съм се в теб, привлечен от твоята топлина.
И вървим, и се обичаме...
Но това е лъжа. Параван, зад който стои един изхабен от живеене живот. Едно пусто езеро сълзи, отразяващо изпитото ми от умора лице. И само тук-там се вижда островче с гроб, в който почива някоя мечта...
Теб те няма там. Идваш само вечер. Като любима, предана жена.
Ти, ти си моята Лудост...
А аз стоя сам зад разбития рул на своя ръждясал от плаване лайнер и чакам, чакам да ме излъжеш отново.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Филип Филипов Все права защищены
