30 сент. 2007 г., 20:02
1 мин за четене
Ти си вече минало
Ти си вече минало. Просто един отминал епизод от моя живот, петно върху вече стара дреха.
Беше ми трудно да те забравя... и все още е така, но все някъде трябва да поставя началото.
Не, не е чудо... това е реалност, моята реалност. Вече няма да плача за теб, ти не ме заслужаваш. Няма да плача за някой, който не може да оцени колко държа на него. Слагам край на дългите безсънни нощи, на болката от несподелената любов. Знам, звучи банално, но не искам вече да изпитам онова сладостно чувство, от което коремът ти се преобръща и дъхът ти сякаш спира.
Някои ще кажат „Без любов нищо няма смисъл!". Така е, смешно и жалко е да го отричам, но ако са ви наранявали толкова, колкото мен, ще промените мнението си. Искам да вървя по улиците и да не треперя дали ще Го срещна или не.
Не смятам да забравя нещата, случили се помежду ни, това ще е грешка. Лицемерно е и да твърдя, че не ми е било хубаво до теб, а аз не съм лицемерна, поне пред себе си не съм . Чувствах се чудесно с теб и ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация