Ти си вече минало
Ти си вече минало
Ти си вече минало. Просто един отминал епизод от моя живот, петно върху вече стара дреха.
Беше ми трудно да те забравя... и все още е така, но все някъде трябва да поставя началото.
Не, не е чудо... това е реалност, моята реалност. Вече няма да плача за теб, ти не ме заслужаваш. Няма да плача за някой, който не може да оцени колко държа на него. Слагам край на дългите безсънни нощи, на болката от несподелената любов. Знам, звучи банално, но не искам вече да изпитам онова сладостно чувство, от което коремът ти се преобръща и дъхът ти сякаш спира.
Някои ще кажат „Без любов нищо няма смисъл!". Така е, смешно и жалко е да го отричам, но ако са ви наранявали толкова, колкото мен, ще промените мнението си. Искам да вървя по улиците и да не треперя дали ще Го срещна или не.
Не смятам да забравя нещата, случили се помежду ни, това ще е грешка. Лицемерно е и да твърдя, че не ми е било хубаво до теб, а аз не съм лицемерна, поне пред себе си не съм . Чувствах се чудесно с теб и не съжалявам, че бяхме заедно. Съжалявам само, че дадох толкова много на човек, който не го заслужава.
Един ден ще се обърна назад и ще се смея на това как се държа днес, но сега не ми е смешно, а ми се плаче. Е, мили мой, надявам се никога да не узнаеш, че ми е било толкова тежко, за да не се подиграеш с моята мъка. Знай, че те обичах страстно, но ти ме разочарова. Дори да звучи като клетва, надявам се някой ден и ти да страдаш, както страдам аз сега, дано да съжаляваш, че ме изостави.
След всичко това вдигам гордо глава и заявявам: „Ти си вече минало!". След теб ще дойдат други. Не, те няма да са като теб, няма да ги обичам така, но не защото са недостойни, а защото аз няма да им позволя да застанат там, където ти толкова дълго време беше.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Всички права запазени
