Мило мое момиче, още те усещам до мен, мило мое девойче...
Тихият топъл пролетен дъжд донесе обичайното чувство за обич между Мария и Ники.Видяха се там, близо до парка, и страстта на телата се възроди. Той я целуваше пламенно, а капките дъжд отмиваха греха им.
Прегръдките се редуваха с целувките и всичко около тях шепнеше: Любов...
Отдавна се виждаха тайно и всеки път тя искаше да сложи край на връзката, ала не успяваше, желаеше да бъде младата, хубавата, страхотната жена, обладаваща и обладана, жестока, но и крехка, загадъчна, усмихнатата, трепереща, грижовна...
Уморяваше се от делничното ежедневие, обичаше партьора си, но често се караха за пари.
А с Ники всеки път беше различно, с него усещаше, че е жива и дишаше с пълни гърди от капките вяра.
Какво избираме, ако ни се предостави възможност?
Гледаме се в очите и се лъжем. Говорим готови и заучени фрази, страхуваме се от самотата. А може би ни е страх от отблъскването, неразбирането, отчуждението?...
Мима не си представяше смъртта к ...