Тит Ливий или Как историята стана интересна
Това, което прави изучаването на историята полезно и плодотворно, е, че виждате уроците от всякакъв вид опит като на един известен паметник; от тях можете да изберете за собствената си държава какво да имитирате и да маркирате за избягване това, което е срамно ...
Тит Ливий
За мнозина, може би дори за повечето хора, историята е скучна и плашеща. Огромната камара имена, дати и събития им изглежда безполезна. Такава картина виждат, преди повече от 2000г, очите на Тит Ливий – историк, морализатор, сладкодумен разказвач, издигнал Рим до образа на Великия град в умовете и сърцата на всички досегнали се до Града на седемте хълма.
Как го е постигнал Ливий и защо успява? Все пак преди него и други са опитвали. Нека да потърсим отговорите в повестта на неговия живот.
През 59 г.пр.н.е, в Патавия (днешна Падуа, северна Италия) се ражда Тит Ливий. Произхождайки от състоятелно семейство, Ливий има възможността в ранните си младежки години да получи добро образование в Рим и да се занимава след това с философия, история и реторика. Ливий питае дълбока любов и гордост към родния си град, спечелил си репутацията на пазител на консервативните ценности в морала и политиката, които той често изразява в творбите си. Той бил скромен и приятен човек. Стоял далеч от политическата гълчава, макар да е близък приятел с Гай Октавиан Август. Най-сериозната му намеса в политическия живот е индиректна – води обучението на бъдещия император Клавдий. Според Светоний, именно поощрителните думи на Ливий подтикват Клавдий да пише исторически произведения. Вероятно една от причините Клавдий да е много успешен държавник са заниманията му с история. Във времето след 27 г. пр. н. е. Тит Ливий се заема с делото на живота си – Ab Urbe Condita Libri („От основаването на града“) – описващ в 142 книги основаването и историята на Рим. Само 35 от тях са напълно запазени. Написани на ярък и описателен език, с майсторски художествени прийоми, книгите са увлекателно повествование с нюанс на поучителност. Промените в морала и нравите на обществото са двигателят на историческите събития според Ливий, а начинът на живот и нравите на древните римляни са в основата на римското величие. Макар съвременниците да виждат в труда му еталон за историческо съчинение, а в негово лице – римският Херодот, трудът на Тит Ливий търпи сериозни критики от гледна точка на достоверност. Ливий признава липсата на съвременни му писмени сведения, от които да се проверят фактите от началото на Рим и за да покаже римския героизъм, разказвайки за древните римляни, той щедро смесва „чудеса“ и „поличби“ с исторически факти. Въпреки това, Ливий предоставя безброй светски подробности, които не са достъпни другаде, и следователно той е най-важният източник за общата история на Рим за периода до края на републиката.
Смъртта застига Тит Ливий на 2.01.17 г сл.н.е в любимата Патавия и слага край на епохалният му труд при смъртта на Нерон Клавдий Германик Друз (9 г.сл.н.е.)
И така, в заключение - как историята стана интересна?
Ползвайки историята като превозно средство, Ливий предлага на своята аудитория, чрез речи или емоционално описание, вълнуваща разходка назад във времето, като чрез нравствените поучения ѝ показва възможният път да застане на мястото на древните герои.
„Развръзката на големите дела често зависи от малките.“
„По-лесно е да порицаеш, отколкото да поправиш.“
„По-добре късно, отколкото никога.“
„Нито едно престъпление не може да има законово основание.“
© Минко Андонов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Скучно и егоцентрично...празно от съдържание.
-
Харесах коментара на ИнаКалина. Така е. Ако в историята две и две правеха непременно четири, нямаше да има убедителна реалност, в която двете числа да се съберат по този уравновесено безумен начин...
-
Затова обичам повече математиката, Минко - в историята 2 и 2 никога не прави 4
-
Всеки има различни идеи, но ние сме от едно поколение тук: авторът и коментиращите (почти). И сме продукт на една система. Ах, как обичам думите “продукт” и “система.” Мисля, че несъвършенствата на един текст не го правят лош. Той може да бъде заключен в някое чекмедже, и да чака му дойде времето да излезе на бял свят. А дотогава: животът продължава.
-
И какъв е спорът тук - Тит Ливий нямаше да го помни никой, ако Сенека не го беше споменал. Това не е есе. Липсва мисъл и анализ.
-
Интересен спор се е заформил! Благодаря Ви, че сте прочели краткото ми писание, което, признавам, доста се затрудних в какъв жанр да го поставя, но позволете ми тая нескромност, реших като Мишел дьо Монтен да направя своите "Опити" (Essais).
П.П. Всъщност, това е моя отдавнашна студентска работа, която след леки корекции публикувах. -
Добре издържана кратка биография. За съжаление спира точно където би трябвало да се допълни с примери и факти, за да е есе, дава отговор на въпроса в заглавието, и дотам: "Ползвайки историята като превозно средство, Ливий предлага на своята аудитория чрез речи или емоционално описание вълнуваща разходка назад във времето, като чрез нравствените поучения ѝ показва възможниЯ път да застане на мястото на древните герои" - това трябваше да е изложението.
-
Ами не е есе, ако и да има увод, изложение и заключение. Прекалено е кратко, освен това изложението като обем е колкото увода и заключението (плюс цитатите.) Въпреки, че няма формално изискване за броя думи в едно есе, изложението би трябвало да е по-обстойно. И затова писах, че е анотация.
-
Акцентирането си е на място. Добре е поставено. Как не е есе това съчинение? Има си всичко: увод, изложение, заключение. Спазено си е изискването за абзаците. Повече хора като Тит Ливий ни трябват.
-
Хареса ми анотацията, Минко - не е есе. Разбира се - имам забележки. 😊 Хайлайтването е излишно и дразнещо. Използвай курсив. Същото и за цветния текст в началото. 👍
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Разбира се:"Разни хора, разни идеали." А.К.
Но за да не повтаряме историята като фарс,трябва да успеем да достигнем до същинските извори на събитията от миналото.А това изисква много търпение, знания и търсачески дух.
Поздравления, Минко!