"Ако обичаш някой, заради красотата му,
не е любов, а желание!!
Ако обичаш някой, заради интелигентността му,
не е любов, а възхищение!!
Ако обичаш някой, защото е богат,
не е любов, а интерес!!
Ако обичаш някой и не знаеш защо... това е любов..."
Вълшебно, точно това беше изживяването, когато бяха заедно. И беше вълшебно не заради това, че и за двамата беше нещо различно от това на, което бяха свикнали.... беше вълшебно, защото двамата бяха точно един за друг, напук на разсъжденията на околните, напук на всичко и двамата знаеха, че са един за друг и всеки е загубената половина на другия. Тя го наричаше приказка. Да, беше приказка до онзи миг, когато съдбата не им обърна гръб... и на двамата.
В този момент тя осъзна, че той не е за нея. По една или друга причина тя не искаше да мине през това изпитание с него, не искаше да се пари повече, колкото и той да твърдеше, че си е „научил урока” тя не можеше да му повярва. Взе всичко с изключение на болката, затвори го в една малка кутия, кути ...